Колосяни 2.13-20 (Апостол)

13И вас, които бяхте мъртви в греховете и в необрязването на плътта си, Той оживи заедно с Него, като ви прости всички грехове; 14а това стана, като Христос заличи с учението съществувалото за нас ръкописание, което беше против нас и което Той взе от средата и го прикова на кръста; 15като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях. 16И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота: 17това е сянка на бъдещето, а тялото е Христос. 18Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и служене на Ангелите, като се впуска в онова, що не е видял, като безразсъдно се гордее с плътския си ум 19и не се придържа о Главата - Христа, от Когото цялото тяло, поддържано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с растене по Бога. 20И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления:

Лука 9.18-22 (Евангелие)

18По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът? 19Те отговориха и рекоха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал. 20Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий. 21Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това, 22като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

Свети мъченик Нестор, спътник на Свети Димитрий (306)

Виж Свети Димитрий, почитан вчера, 26 октомври.

Света Прокла, съпругата на Понтий Пилат.

Когато Пилат се канеше да съди Христос, Прокла се опита да го разубеди, като каза: „Не се занимавай с този праведен човек, защото днес претърпях много страдания в съня си заради него.“ Пилат пренебрегна предупреждението ѝ. (Виж Матей 27). Света Прокла почива в мир.

Нашият преподобен отец Димитрий от Басарабов (Румъния) (XIII в.)

Роден е в началото на XIII век в селско семейство в село Басаров, което тогава е било част от България. Още в детството си той се посвети на поста и молитвата. Веднъж, докато вървеше през полето, той случайно стъпи върху птиче гнездо в тревата, убивайки малките птици. Той беше толкова изпълнен с разкаяние, че ходи бос в продължение на три години, зима и лято, в знак на покаяние. Когато порасна, той се присъедини към манастир и след няколко години живот в общността получи благословия да живее в пещера близо до река Лом. След много години на самотна борба той починал в пещерата си. Минали триста години, през които споменът за този скромен аскет бил напълно забравен. Тогава, една пролет, реката наводнила пещерата и отнесла тялото на Деметрий, което лежало нетленно в пещерата векове наред. Тялото било отнесено надолу по течението и погребано в чакъл. Минали още сто години и светецът се явил в съня на едно парализирано момиче, като й казал да помоли родителите си да я заведат на брега на реката, където тя ще бъде излекувана. Семейството, заедно с много духовници и селяни, отишло на място, където някои местни хора по-рано били видели необяснима светлина. Те копали и скоро открили все още нетленното и сияйно тяло на Св. Димитрий, чрез което момичето било излекувано мигновено. В село Басарабово е построена църква в чест на скъпоценните мощи и през годините светецът е извършил там много чудеса.

През 1774 г., по време на руско-турската война, генерал Петър Салтиков е наредил светите мощи да бъдат отнесени в Русия, за да не бъдат осквернени от турците. Когато мощите пристигнали в Букурещ, един благочестив християнин, приятел на генерала, го умолявал да не лишава страната от един от най-скъпоценните ѝ светци; затова генералът взел само едната ръка на светеца и я изпратил в Киевско-Печерската лавра. Тялото на Свети Димитрий било поставено в катедралата на Букурещ, където се почита оттогава. Всяка година на 27 октомври се провежда тридневен празник в чест на светеца, на който присъстват множество вярващи.