Филипяни 4.10-23 (Апостол)

10Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по-преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време. 11Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам: 12знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. 13Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява. 14При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб. 15А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички; 16защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми. 17Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза. 18Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу. 19Бог мой, по Своето богатство, да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христа Иисуса. 20А на Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин. 21Поздравете всеки светия в Христа Иисуса. Поздравяват ви братята, които са с мене. 22Поздравяват ви всички светии, а особено които са от кесаревия дом. 23Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Лука 7.36-50 (Евангелие)

36Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. 37И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; 38и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. 39Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. 40Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю! 41Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет; 42но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне? 43Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. 44И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. 45Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. 46Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. 47Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича. 48Ней пък рече: прощават ти се греховете. 49И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава? 50А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.

Свети великомъченик Артемий (362)

Той произхождал от благородно семейство и бил назначен за военен управител на Александрия и Египет от император Константин Велики. Няколко години по-късно император Юлиан Отстъпникът се опитал да възстанови езическото идолопоклонство като официална религия на Империята. Той също така влязъл във война с Персия и установил Антиохия като своя щаб за водене на войната. В Александрия Артемий получил приказ да дойде в Антиохия с военните сили под негово командване. Артемий се явил пред отстъпилия император точно навреме, за да види как той нарежда жестоката екзекуция на двама благочестиви християни, Евгений и Макарий. Безстрашно, свети Артемий незабавно осъди императора, като му каза в лицето, че неговата антихристиянска политика е от демоничен произход. Разяреният император незабавно лиши Артемий от всички официални звания и го хвърли в затвора. На следващия ден той извика Артемий пред себе си и му обеща висока имперска длъжност, ако само се отрече от Христос и се поклони на идолите. Когато Артемий категорично отказа да направи това, той беше публично измъчван до смърт. Една благочестива благородница тайно събра мощите на светеца и ги отнесе в Константинопол, където те бяха почитани и извършиха много чудеса в продължение на няколко века.

Св. Герасим Новият, аскет от Кефалония (1579)

Роден е в Южна Гърция. Като млад напуснал дома си и, след като пътувал в търсене на наставници в аскетичния живот, стигнал до Атон, където бил постриган за монах. Няколко години по-късно отишъл на поклонение в Светата земя и там бил ръкоположен за свещеник от патриарх Германий Йерусалимски. Веднъж, докато живее в Йерусалим, той отишъл в йорданската пустиня за четиридесет дни на пост и молитва, подражавайки на Господа. След още пътувания през Синай и Египет, той стигнал до гръцкия остров Закинтос, където живял сам в изолирана пещера, хранейки се само със зеленчуци. Но неговата святост скоро привличала много вярващи, които идвали при него за благословия и съвет. Съзнавайки съвета, че нищо не е по-вредно за монах от похвалата на хората, той избягал на остров Кефалония, където отново заживял в уединена пещера. Но отново станал известен и още повече поклонници се събрали около него в търсене на духовна подкрепа. Този път Бог му разкри, че трябва да напусне своята любима усамотеност, за да служи на другите; така той основа на острова манастир, наречен Нови Ерусалим. Свети Герасим доживя до дълбока старост и му бе дадено предзнание за деня на смъртта му. Мощите му се съхраняват на Кефалония, „непокътнати и нетленни, сякаш той спи“, според Синаксариона.

Св. Йона, епископ на Манджурия (1925) (7 октомври по стария календар)

Забележка: Паметта на Св. Йона е на 7 октомври по Стария календар, което съвпада с този ден по Новия календар.

Осиротял е в Русия на ранна възраст и, след като е посещавал семинарията в родния си град Калуга, е бил постриган за монах в Оптинския манастир. По-късно е бил ръкоположен за свещеник и е преподавал в Казан. На тридесетгодишна възраст (1918 г.) болшевиките завземат властта и той е принуден да избяга. След много преследвания и страдания, той се присъединява към голяма група руснаци, които бягат през Туркестан и пустинята Гоби към Китай. Там е ръкоположен за епископ и веднага започва да работи неуморно, за да окуражава паството си и да се грижи за материалните им нужди (повечето от тях пристигнали в Китай само с дрехите, които носели). Той основава църкви, открива супови кухни и сиропиталище, лично се грижи за болните и по всеки начин олицетворява истински служител на Христос.

Когато смъртта му наближава (от инфекция, придобита докато се грижи за болните), той облече епитрахил, прочете Канона за отпътуването на душата, легна на леглото си и каза: „Да бъде волята Божия. Сега ще умра.“ В рамките на минути той почина. В нощта на погребението му епископът се яви на парализирано десетгодишно момче, което беше чудотворно изцелено.