Филипяни 3.1-8 (Апостол)

1Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно. 2Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване, 3защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме, 4макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз, 5обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин, 6по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен. 7Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда. 8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,

Лука 7.17-30 (Евангелие)

17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност. 18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това. 19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение. 22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; 23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене. 24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати. 26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него. 29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана; 30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.

Свети мъченик Лонгин Центурион (1-ви век)

Това е центурионът, който стоеше при кръста на Христос и, виждайки как Той издъхва, извика: „Наистина Този беше Син Божий“ (Матей 27:54). От този ден нататък той стана вярващ и скоро беше кръстен. Според някои сведения той е бил един от стражарите при гроба на Христос и е бил сред онези, които юдейските водачи са се опитали да подкупят, за да не разгласяват вестта за Възкресението. Но Лонгин не се поддаде на подкуп, затова водачите замислиха да го убият. Той напусна армията и отиде в родната си Кападокия, където смело проповядваше Христос. Беше обезглавен по нареждане на Понтий Пилат.

Нашият почитаем отец Гал, просветител на Швейцария (640)

Роден е в Ирландия в семейство на заможни родители, които го изпращат да се образова в манастира в Бангор. Там той приема аскетичния живот и става монах. Той е един от дванадесетте монаси, които пътуват с духовния си отец Св. Колумбан (23 ноември) като мисионери в Галия. С времето част от групата пътува в езически земи, нагоре по река Рейн до езерото Цюрих. Монасите се заселват на езерото Констанц около параклис, посветен на Св. Аурелия, който е бил превзет от езичниците като светилище; те почистват и преосвещават параклиса, който става център на новия им манастир. Свети Гал живее като отшелник, служейки на братята, като изработва мрежи и лов на риба. През 612 г. Свети Колумбан заминава за Италия с повечето от учениците си, оставяйки Свети Гал и още няколко души да продължат живота си. Когато Свети Гал избавил Фридебурга, дъщерята на местен херцог, от демон, той предложил на светеца парцел земя на брега на езерото Констанц; тук бил основан манастирът, който по-късно носел името на Свети Гал.

На няколко пъти свети Гал отказвал покани да стане епископ или да поеме абатството на големия манастир в Люксей. На всички такива молби той отговарял, че предпочита да служи, отколкото да командва. Той продължил да живее в своята изолирана монашеска общност, докато починал в мир през 640 г., на възраст от деветдесет и девет години. В по-късните години и чак до Средновековието манастирът „Св. Гал“ става известен със святостта на монасите си и с библиотеката си.