Евреи 10.1-18 (Апостол)

1Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях. 2Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове. 3Но с жертвите всяка година се напомня за грехове, 4защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове. 5Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви. 6Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. 7Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля". 8Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни", 9сетне рече: "ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто. 10По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло. 11И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, 13очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. 14Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги. 15А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече: 16"този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя: 17"и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 18А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

Марк 8.30-34 (Евангелие)

30И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. 31И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 32И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. 33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. 34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

Нашата почитаема майка Домника (Домнина) (ок. 474)

Тя е родена в Рим и е отгледана в любов към Христос. Тя тайно напуска родителския си дом и пътува с кораб до Александрия, където намира подслон при четири добродетелни езически девици. Благодарение на нейния пример и съвети, с времето тези четири девици са подтикнати да се откажат от идолопоклонството и да приемат вярата на Домника. След това петте отплавали за Константинопол, където се казва, че патриарх Нектарий (11 октомври) бил уведомен за пристигането им от ангел и ги посрещнал на пристанището. Патриархът сам кръстил четирите девици, давайки им имената Доротея, Евантия, Нона и Тимотея, след което настанил тях и Домница в манастир.

Скоро славата за чистия живот на Домница, нейното мъдро учение и чудотворните й изцеления се разнесе из целия град, и дори император Теодосий, заедно с императрицата и двора си, дойде да я види. Скоро тълпите направиха невъзможно за нея и сестрите ѝ да водят небесния живот, заради който бяха влезли в манастира; затова те преместиха манастира на отдалечено, обитавано от демони място, където някога често се извършвали екзекуции, тъй като всички избягваха района. Тук по заповед на императора беше построен нов манастир и сестрите намериха мир.

Славата на Света Домника продължила и тя станала не само лечителка, но и оракул за град Константинопол, предсказвайки смъртта на император Теодосий и последвалите я безредици. Тя починала в мир, като първо поверила грижата за манастира на Доротея. В момента на смъртта ѝ целият манастир се разтърси, а присъстващите видяха Света Домница, облечена като булка, да бъде отнесена към небето, ескортирана от група монаси и монахини, облечени в бяло.

Свети Атик, патриарх на Константинопол (425)

Роден в Себасте, Армения, той е отгледан от монаси, които изповядвали ереста на Македоний, отричаща нетварната божественост на Светия Дух; но когато пораснал, той отхвърлил тази заблуда и приел православната вяра. Заселва се в Константинопол и става свещеник в Великата църква. Въпреки че имал малко формално образование, невероятната му памет, ревността му към Христос и мощните му проповеди го направили популярен сред всички и той бил избран за патриарх през 406 г., по време на царуването на император Аркадий. Той служи като пастир на Църквата в продължение на двадесет години, управлявайки винаги с мъдрост и умереност. Въпреки че беше непреклонен в точното спазване на вярата, той възприе помирителен и убедителен подход към еретиците и схизматиците; по този начин успя да върне много хора в Църквата, вместо да ги отблъсне. Най-известният му подвиг е възстановяването на името на Свети Йоан Златоуст в диптихите. Свети Йоан е бил несправедливо лишен от почитане в Патриаршията след изгнанието си, което е довело до разкол; възстановяването на почитането му не само е поправило тежка несправедливост, но и е излекувало разкола. Свети Атик също е председателствал повторното освещаване на „Света София”, която е била изгорена през 404 г. по време на бунтовете, последвали изгнанието на Свети Йоан Златоуст. Той е починал в мир през 425 г.

Свети Северин (482)

Свети Северин пристигнал в граничната област на днешните Германия и Австрия от изток – вероятно от египетската пустиня – за да се грижи за римските християни, които били застрашени от нахлуващите варвари по време на разпадането на Римската империя. Той останал там до края на живота си. Докато бил там, съветвал както обикновените хора, така и царете да поставят вечния живот на първо място и ги учел да бъдат щедри един към друг и да водят истински християнски живот. Построил манастир и защитил от зло онези, които се събрали около него. Както предсказал, монасите и другите християни, които го последвали, избягали на сигурно място в Италия, като взели със себе си нетленните мощи на Свети Северин. Мощите му все още се почитат във Фратамаджоре, Италия (близо до Неапол).

—от календара на Свети Херман за 2006 г.