Яков 3.11-4.6 (Апостол)

11Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? 12Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода. 13Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. 14Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: 15това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; 16защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. 17А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 18Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.

1Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви? 2Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите. 3Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия. 4Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога. 5Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"? 6Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".

Марк 11.22-26 (Евангелие)

22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

Свети апостол Тимотей

Това е апостолът, до когото са адресирани две от посланията на Свети Павел. Той е роден в Листра, Ликаония, от езически гръцки баща и еврейска майка. Майка му, на име Еунида, и баба му, Лоида, го възпитали в благочестие и любов към Свещеното Писание. Апостол Павел обърнал двете жени по време на първото си мисионерско посещение в Листра; когато се върнал седем години по-късно, намерил Тимотей изпълнен с ревност за Христа и го кръстил. Тимотей станал най-близкият му ученик: в посланията си Свети Павел го нарича „моят възлюбен син“. За да може Тимотей да проповядва Евангелието в синагогите, Свети Павел лично го обрязал.

Апостол Павел ръкоположи Тимотей за първи епископ на Ефес. Като такъв той стана ученик и екзарх на свети Йоан Богослов, който ръководеше всички църкви в Азия. През 97 г. сл. Хр. той се опита да се противопостави на празнуването на празника на Артемида; разярените езичници го обградиха и го пребиха до смърт. Той беше погребан близо до гроба на свети Йоан. През 356 г. неговите скъпоценни мощи са пренесени (заедно с тези на светиите Андрей и Лука) в Константинопол и поставени в храма „Светите апостоли“. През 1204 г. те са откраднати от латинските кръстоносци, когато те ограбват града.

Свети мъченик Анастасий от Персия (628)

Той бил персиец, син на маг, войник в персийската армия под командването на Хосрой II, който по това време нахлувал в Християнската империя. Персийското му име било Магундат. Хосрой превзел Ерусалим през 614 г. и отнесъл Светия Кръст като трофей. Магундат чул за това и за всички чудеса, извършени от Кръста, и се чудел защо християните почитат толкова много останките от инструмент за изтезания. Търсейки християнски старейшини, които да отговорят на въпросите му, той научил за Въплъщението, живота, Разпятието и Възкресението на Христос и с радост приел християнската вяра като Истина. Той беше кръстен от Св. Модест, патриарх на Йерусалим, и получи името Анастасий. В същото време той прие монашески обет. За известно време той живееше в манастир в Йерусалим, но след това тръгна, намери няколко персийски маги в Кесария и ги смъмри, че са се поддали на заблуди. Тъй като се намирал на персийска територия (както добре знаел), той бил заведен при персийския управител, разпитан, хвърлен в затвора и накрая откаран заедно с други пленници в Персия. Там, въпреки многобройните жестоки мъчения, той отказал да се върне към предишната си заблуда и бил обесен за едната ръка, удушен, а след това обезглавен.