1 Коринтяни 2.6-9 (Апостол, Събота преди Въздвижение)

6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят, 7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, 8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".

1 Коринтяни 1.26-29 (Апостол)

26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; 27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; 28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, - 29та никоя плът да се не похвали пред Бога.

Матей 10.37-11.1 (Евангелие, Събота преди Въздвижение)

37Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; 38и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. 39Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази. 40Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил; 41който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда. 42И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Матей 20.29-34 (Евангелие)

29И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ. 30И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! 31А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! 32Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя? 33Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни. 34А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.

Мъченик Созон от Киликия (208/304)

Той започнал живота си като езически овчар в Ликаония. Приел вярата в Христа, бил кръстен и получил името Созон („Спаси“). След това използвал всяка възможност да проповядва Евангелието на сънародниците си и да ги призовава да се откажат от идолите си. Влязъл в храм на Артемида в Киликия, отрязал златната й ръка, разбил я на парчета и раздал златото на бедните. Когато научил, че заради това някои били несправедливо наказани за кражба, той се предал на управителя Максимиан. Бил пребит до смърт с пръчки, според някои източници през 288 г., според други през 304 г.

Светите апостоли Евод и Онесифор от Седемдесетте

Св. Еводус (или Еводий) е споменат от св. Игнатий Антиохийски. Той беше ученик на апостол Петър и го наследи като епископ на Антиохия. Казва се, че името „християни“ за членовете на Църквата е дадено от Еводус. Той е бил мъченик по време на посещението на император Веспасиан в Антиохия. Свети Онесифор е споменат от апостол Павел във второто му послание до свети Тимотей, където нарича Онесифор свой приятел и помощник. Той е бил епископ в Колофон в Мала Азия, където е претърпял мъченическа смърт за Христа.

Свети мъченик Евпсихий от Кесария (II в.)

Той е бил син на богат езически сенатор в Кесария Кападокийска. Когато баща му починал, той раздал наследството си на бедните, проповядвайки Божието Царство, докато го правел. Заради това той бил арестуван от Саприций, управител на Кападокия, и хвърлен в затвора. Той убедил надзирателите си да го освободят за известно време и се заел да раздаде остатъка от своите земни блага, първо на своите обвинители и преследвачи, а след това на бедните. Когато цялото му богатство било изразходвано, той доброволно се върнал в затвора. Той бил жестоко бичуван няколко пъти, а след това обезглавен. При мъченичеството му се казва, че от тялото му е течало мляко вместо кръв.

Светият ни отец Йоан, архиепископ на Новгород (1185)

„Първоначално той е бил женен свещеник, а след това, от 1163 г., епископ в Новгород, като през живота си е построил седем църкви. Имал видение на Светата Божия Майка и рядка власт над демоните, които му се подчинявали, и веднъж чудесно спасил Новгород от нападение на седемдесет и двама князе. Страдал от дяволски изкушения, но ги преодолял всички със силата на Кръста и с молитва. Оттеглил се в манастир в напреднала възраст, той приел великия обет и на 7 септември 1185 г. мирно почива в Господа.“ (Пролог)

Света Касия (Касиани) Химнографката (9 в.)

Тя се родила в Константинопол в благородно семейство и израснала необичайно красива и учена — до такава степен, че била избрана да участва в „изложение на булки“, на което император Теофил трябвало да си избере съпруга. Поразен от красотата на Касия, императорът се приближил до нея и казал: „Чрез жената дойдоха по-низките неща“, имайки предвид прегрешението на Ева. Касия отговорила: „Чрез една жена дойдоха по-добрите неща“, като се позовава на Въплъщението на Христос чрез Неговата Пречиста Майка. Засегнат от отговора ѝ, императорът я отхвърли и избра Теодора за своя съпруга. Касия постъпи в монашество и основала женски манастир в Константинопол, тясно свързан с манастира „Студион“. Като игуменка на манастира, тя написала много литургични химни, поне двадесет от които са включени в богослуженията на Църквата. Най-известен (или поне най-тясно свързан с нея) е Химнът на Касиани, който се пее на утренята в Велики сряда. Тя починала в мир.