Галатяни 4.8-21 (Апостол)

8Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; 9а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? 10Тачите дни, месеци, времена и години. 11Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. 12Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили: 13знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът, 14и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса. 15Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете. 16И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината? 17Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате. 18Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви. 19Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос, 20искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас. 21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

Марк 6.45-53 (Евангелие)

45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. 47Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. 48И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. 53И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.

Свети мъченик Калистрат и четиридесет и деветте мъченици с него (288/304)

Калистрат е роден в Картаген от християнски родители. С времето той се присъединил към армията, където бил единственият християнин в полка си. Един от съслужителите му видял Калистрат да става през нощта, за да се моли, и го докладва на командира им. Калистрат е разпитан, а след като отказва да се отрече от вярата си или да принесе жертва на идолите, е жестоко пребит, след което е вързан в чувал и хвърлен в морето. Но чувалът се разкъсва и Калистрат излиза от морето невредим. Виждайки това, четиридесет и девет от неговите събратя изповядали Христос и били пребити и хвърлени в затвора заедно с Калистрат. В затвора Калистрат наставлявал новоповярвалите християни във вярата. Накрая всички те били обезглавени, според някои източници през 288 г., а според други през 304 г.

Светите апостоли Марко, Аристарх и Зенас от Седемдесетте

Свети Марко е наричан също Йоан; според Деяния 12:12, апостолите се събрали за молитва в Ерусалим в дома на майка му Мария, а по-късно той станал епископ в Библос. Свети Аристарх придружавал свети Павел в неговите пътувания (Деяния 16:29) и по-късно станал епископ в сирийската Апамея. Св. Зена е споменат като адвокат в Тит 3:13 и е бил епископ в Лида в Палестина.

Нашият преподобен отец Саватий, основател на манастира в Соловки (1435)

Той е живял дълги години като монах в манастира „Св. Кирил на Бялото езеро“, където аскетичните му подвизи му спечелили уважението на братята. За да избяга от възхищението на хората, той се преместил по-на север в манастира Валаам. Но той все още привличал доброто мнение на общността си, затова тайно се отправил още по-на север, планирайки да стигне до необитаемия остров Соловки в Бялото море (голям залив на Северния ледовит океан). Когато стигнал до брега, всеки, който можел да го вземе, се опитал да го разубеди да живее на такова сурово място. Той отговорил: „Деца мои, имам Учител, който има силата да възстанови силите на старите и да отслаби младите, ако така пожелае. Той прави бедните богати, облича голите, грижи се за нуждаещите се и задоволява гладните с малко храна, както нахрани пет хиляди души в пустинята.“

Докато чакаше подходящо време за плаване, той срещна Свети Германус (30 юли), който живееше наблизо като отшелник. Заедно намериха рибарска лодка и, възлагайки цялото си доверие на Господа, предприеха опасното двудневно пътуване и основали скит на острова. Той станал известен като свято място и оттогава живеещите в света знаели, че не трябва да се заселват на Соловки, нито дори да стъпват там без основателна причина. След шест години свети Герман си тръгнал и Саватий остана сам.

Когато остаря, той започна да се страхува, че ще умре, без да е приел животворните Тайнства, в които не беше участвал, откакто напусна Валаам. Затова се върна на сушата, където срещна игумен Натанаил, точно когато той носеше Светото Причастие на един болен човек. Саватий убеди игумена да изслуша изповедта му и да му даде безценния дар на Светото Причастие. След това той се настанил в близка параклис и се подготвил за напускането на този живот. Богат търговец от Новгород го посетил, за да поиска неговото благословение. Светецът му казал: „Прекарай нощта тук и ще видиш Божията благодат.“ На следващата сутрин търговецът дошъл в килията на Саватий и открил, че той е починал през нощта; килията му била изпълнена с прекрасен аромат.

На следващата година Свети Германиус, заедно със Свети Зосима (17 април), се върна на остров Соловки и основал там манастир, който се оказа плодородна почва за много светии.

Света новомученица Акилина (1764)

Тя живеела в селото Зангливерион близо до Солун. Когато била още бебе, баща ѝ убил турски съсед по време на кавга и, за да спаси живота си, се отрекъл от християнската си вяра. За да утежни отстъпничеството си, той обещал, че когато дъщеря му порасне, и тя ще се обърне към исляма. Майката на Акилина обаче се държала здраво за вярата си в Христос и възпитава дъщеря си да обича Спасителя си пламенно. Когато Акилина навършила осемнадесет години, баща ѝ ѝ казал, че е дошло времето официално да приеме исляма; той бил потресен, когато тя отговорила, че по-скоро би понесла всякакви мъки, отколкото да се отрече от Христос. Страхувайки се за собствения си живот, баща ѝ я предаде на турските власти. Когато обичайните заплахи и обещания не дадоха резултат, тя беше жестоко пребита три пъти. Някои благочестиви християни върнаха умиращата ѝ на майка ѝ, на която тя каза: „Направих както ми каза, и запазих изповедта на нашата вяра. Сигурно не си мислила, че ще направя нещо друго?“ С тези думи светият мъченик почина. Синаксарионът разказва: „Когато тялото ѝ беше отнесено за погребение, всяко място, през което минаваше, се изпълваше с възхитителен аромат, а през нощта от гроба ѝ излъчваше ярка светлина.“