2 Коринтяни 8.16-9.5 (Апостол)

16Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас: 17наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас. 18С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, 19и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие, 20като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи; 21защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците. 22Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас. 23Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова. 24И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.

1А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша, 2защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина. 3А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени, 4та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност. 5Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.

Марк 3.13-19 (Евангелие)

13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. 14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, 15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; 16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; 17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма; 18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит 19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

Мъчениците Менодора, Метродора и Нимфодора в Никомедия (305-311)

Те бяха три сестри, възпитани в християнската вяра във Витиния. Заедно се оттеглиха от света и живееха в девственост на една уединена планина, посвещавайки се на молитва, пост и труд. Въпреки че желаеха само да живеят непознати за света, техните чудотворни дарби бяха открити и много хора започнаха да идват при тях за изцеление от болести. По този начин вестта за тях стигнала до управителя Фронтон, който ги арестувал и довел пред себе си. Поразен от красотата им (която само се увеличавала въпреки поста и тежкия труд), управителят се опитал да ги ласкае, обещавайки, че ще ги изпрати при императора, за да бъдат дадени за жени на благородници. Когато видял, че това няма ефект, управителят хвърлил сестрите в затвора. Първо той измъчвал Менодора до смърт, след което довел двете й сестри да видят осакатеното й тяло, заповядвайки им да се отрекат от Христос или да споделят същата съдба. Когато те отказали, били подложени на същата съдба. Християните събрали и погребали телата на трите свети мъченици.