2 Коринтяни 4.13-18 (Апостол)

13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия. 16Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява. 17Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава, 18като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.

Матей 24.27-33, 42-51 (Евангелие)

27защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; 28защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. 29И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; 30тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; 31и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. 32От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 33тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата. 42И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ. 43Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 44Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий. 45А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна? 46Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй; 47истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот. 48Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, - 49па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, - 50господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, 51и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Синаксис на сръбските йерарси

На този ден се почитат седемнадесет свети сръбски йерарси, като се започне със Св. Сава (Савас), първи архиепископ на Сърбия и равен на апостолите. Те са: Св. Сава, първи архиепископ на Сърбия, равен на апостолите Арсений, неговият приемник Сава II, син на цар Стефан Първокоронован Никодим, който живееше на Светата Гора, беше игумен на Хиландарския манастир там и архиепископ на Сърбия Йоаникий, патриарх от 1346 до 1349 г. Ефрем, избран за патриарх против волята си през 1376 г. Той коронова княз Лазар, след което се отказал от патриаршеския престол и се оттеглил в уединение; Спиридон, неговият приемник (+1388); Макарий, велик възстановител на стари църкви и манастири; отпечатал много църковни книги (+1574); Гавраил, благородник по рождение. Прологът казва, че той „участвал в Московския събор при патриарх Никон, поради което бил измъчван от турците за измяна и обесен през 1656 г.“ Освен това, Евстатий, Яков, Данило, Сава III, Григорий, Йоан, Максим и Никон. Жизненоважната връзка между Сръбската църква и Светата планина е очевидна тук; много от тези йерарси са живели и се борили на Атон.

Св. Александър (340), Йоан (595) и Павел Новият (784), патриарси на Константинопол

Св. Александър взе участие в Първия Вселенски събор като делегат на патриарх Метофан, който беше твърде слаб, за да присъства; и наследи Метофан на патриаршеския престол. Благодарение на молитвата му към Бога Църквата е била пощадена от замислите на Арий, който е бил поразен от смърт.

Св. Йоан, според един източник, е Св. Йоан Постеник (2 септември), който е почивал в 595 г.; според друг източник, Св. Йоан Схоластик (21 февруари), който починал през 577 г.

Св. Павел бил патриарх в продължение на пет години, след което се отказал от патриаршеския престол, за да приеме великата схима.