Библейски четива (Синодален превод)
2 Коринтяни 1.12-20 (Апостол)
12Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
13Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,
14както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
15И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,
16и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.
17Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето "да", "да" да бъде и "не", "не"?
18Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше "да" и "не".
19Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше "да" и "не", но в Него беше "да",
20понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин", за слава Божия чрез нас.
Филипяни 2.5-11
(Апостол, Богородица)
5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Матей 22.23-33 (Евангелие)
23В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:
24Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
25у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;
26също и вторият, третият, дори до седмия;
27а след всички умря и жената;
28и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.
29Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;
30защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.
31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:
32"Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
33И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Богородица)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Жития на светиите
Сбогуване с Успение Богородично
На Светата Гора празникът на Успение Богородично се удължава до 28 август, като по този начин почти целия месец август се посвещава на Пресветата Богородица.
Свещеномъченик Ириней, епископ на Лион (202)
Роден е в Мала Азия около 120 г. и е бил ученик на Свети Поликарп, който от своя страна е бил ученик на Свети Йоан Богослов. Той наследява мъченика Свети Потин като епископ на Лион в Галия (днешна Франция). Той е автор на много писания, в които се противопоставя не само на езичеството, но и на гностическите ереси, които по това време разтърсват Църквата. Когато Виктор, епископ на Рим, планира да отлъчи християните от Мала Азия, защото празнуват Пасха на различна дата от тази на Римската църква, Ириней го убеждава да се въздържи и да запази единството и мира в Църквата. (Това се случва преди датата на Пасха да бъде определена от Вселенските събори). Благодарение на неговите усилия Лион се превърна за векове в център и крепост на Православието на Запад.
Мъченик Лупус (306), роб на Св. Димитрий Солунски
Той беше слуга на великомученика Димитрий и присъстваше на неговото мъченичество. Той потопи полата на дрехата си в кръвта на мъченика и по-късно извърши много чудеса с тази дреха, изцелявайки много болести. По заповед на император Максимиан той самият беше арестуван, измъчван и, подобно на своя земен господар, обезглавен за Христа. Казват, че като наближавала смъртта му, той се молел да бъде кръстен преди смъртта си, защото, макар и вярващ в Христа, никога не беше успял да бъде кръстен. В отговор на молитвата му, облак излял върху него поток от вода.
Свещеномъченик Потинос, епископ на Лион (177)
Свети Поликарп (23 февруари) изпратил Потинос от Мала Азия да разпространява Евангелието в Галия. Той довел много хора там към вярата в Христос и станал първият епископ на Лион. По време на преследване на християните Потинос, който тогава бил на деветдесет години, бил заведен пред проконсула, който го попитал: „Кой е християнският Бог?“ Потинос отговорил: „Ще разбереш, ако си достоен.“ Той бил жестоко пребит с пръти и камъни, след което бил хвърлен в затвора, където починал от раните си.