Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.19-31
(9-то утринно Евангелие)
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.
25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.
31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
1 Коринтяни 3.9-17 (Апостол)
9Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание.
10По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.
11Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.
12Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, -
13на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.
14И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.
15А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.
16Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?
17Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.
Матей 14.22-34 (Евангелие)
22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
23И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
24А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
25И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
26А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
27Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
28Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
29А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
30но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
31Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
32И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
33А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
34И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
Жития на светиите
Мъчениците Флор и Лаур от Илирия (II в.)
„Братя по плът и по дух, и двамата бяха ревностни християни и каменоделци по професия. Те живееха в Илирия. Някой езически княз ги нае да строят езически храм. По време на работата им се случи така, че парче камък се отчупи и попадна в окото на сина на езическия жрец, който с любопитство наблюдаваше строителните работи. Виждайки сина си ослепен и кървящ, жрецът извика на Флор и Лаур и се опита да ги пребие. Тогава светите братя му казаха, че ако повярва в Бога, в когото вярват те, синът му ще се възстанови. Жрецът обеща. Флорус и Лаурус се помолиха със сълзи на единствения, живия Господ и направиха кръстния знак над поразеното око на детето. Детето се излекува мигновено и окото му стана цяло, както беше преди. Тогава жрецът, Меренций, и синът му бяха кръстени, и двамата много скоро пострадаха за Христа в пламъците. Но Флорус и Лаурус, когато завършиха храма, поставиха кръст върху него, събраха всички християни и го осветиха в името на Господа Иисуса с нощно бдение с химни. Като чу за това, управителят на Илирия изгори на клада много от тези християни и хвърли Флор и Лаур живи в кладенец, който след това беше засипан с пръст. Мощите им по-късно бяха открити и отнесени в Константинопол. Тези двама чудесни братя пострадаха за Христа и бяха прославени от Него през втори век.” (Пролог)
Светият ни отец Йоан, игумен на Рила (946)
Роден е близо до София в България по времето на император Борис. Когато родителите му починали, той се оттеглил от света в пещера високо в планините, където се посветил на аскетичната борба. Там, според Пролога, той „претърпял много нападения както от демони, така и от хора, от разбойници и от свои роднини“. С времето той се преместил в Рила планина, където живеел в куха дървесина, хранейки се само с диви билки и плодове. В Рила той не видял нито един човек в продължение на много години, но в крайна сметка бил открит от един овчар, след което славата му се разпространила бързо: мнозина идвали при него за съвет и за изцеление от болести, а Петър, цар на България, го посещава за съвет. Много хора, търсещи спасение, се заселват близо до него и скоро около него се появяват църква и манастир. Свети Йоан почива през 946 г. и се явява на учениците си след смъртта си. Мощите му се почитат в Рилския манастир, който от векове е фар на православната духовност в България.