Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
1 Коринтяни 1.10-18 (Апостол)
10Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".
13Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Матей 14.14-22 (Евангелие)
14И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18Той рече: донесете Ми ги тука.
19И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
20И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
Жития на светиите
Свети мъченик и архидякон Еуплюс от Катания (304)
Той бил дякон от Катания в Сицилия по времето на царуването на Диоклетиан. По време на преследването на християните там, Еуплюс се явил пред управителя и се обявил за християнин. Докато бил измъчван на мъченията, управителят му заповядал да се поклони на Марс, Аполон и Ескулап, но той отговорил, че се покланя на Отца, Сина и Светия Дух. Той бил обезглавен през 304 г. Чудотворните му мощи се съхраняват в селото Вико делла Батония близо до Неапол.
Светата мъченица Сусана Дева и съпътстващите я (295-296)
Тя била дъщеря на Гавиний, християнски свещеник в Рим, и племенница на папа Гай. Осиновеният син на император Диоклетиан, Максимиан, искал да се ожени за Сусана, но тя не желаела да се омъжи за никого, още по-малко за езичник. Патрициите Клавдия и Максима били изпратени при Сусана от императора, за да ѝ предадат предложението на Максимиан; но вместо това тя обърнала и двете, както и всичките им домакинства, към вярата. Разгневеният император наредил Клавдия, Максима и техните семейства да бъдат екзекутирани, а след това и самата Сусана да бъде обезглавена. Съпругата на императора Съпругата на императора, Серена, била тайна християнка и тайно взела тялото на Сусана и го погребала. Скоро след това бащата на Сусана, Гавиний, и чичо ѝ, папа Гай, също претърпели мъченическа смърт.
Свети Нифон, патриарх на Константинопол (1508)
Роден е в Гърция и още в млада възраст става монах, прекарвайки много години в аскетизъм на Светата Гора. Против волята си е назначен за епископ на Солун, а след това за патриарх на Константинопол. Изгонен е от султана (Прологът не посочва причината) , служил е като архиепископ във Влашко за известно време, след което се е върнал в манастира „Дионисий“ на Светата Гора, където е починал на деветдесетгодишна възраст. Той е съставил „Молитвата при отпътуване“, използвана в погребалната служба.
Почиване на отец Георги Флоровски (1979) (29 юли по стария календар)
---