1 Коринтяни 6.20-7.12 (Апостол)

20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

1А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена. 2Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. 3Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. 4Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. 5Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. 6Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. 7Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. 8А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. 9Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - 11ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си. 12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;

Матей 14.1-13 (Евангелие)

1В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса 2и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. 3Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, 4понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. 5И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. 6А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; 7затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска. 8А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. 10И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. 11И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. 13Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

Апостолите Сила, Силван, Кресценс, Епенет и Андроник от Седемдесетте

Св. Сила беше спътник и съработник на апостол Павел (вж. Деяния 15) . Той стана епископ на Коринт и почива в мир. Св. Силван стана епископ на Солун и почива в мир. Св. Кресценс, споменат от св. Павел в 2 Тимотей 4:10, стана епископ на Халкедон. Св. Епенет, възхвален от св. Павел в Римляни 16:5 като „ моят възлюбен Епенет, първият плод на Ахая“ (т.е. първият християнин от гръцката земя), стана епископ на Картаген. Св. Андроник и неговата съработничка Юния също се почитат на 17 май.

Свещеномъченик Полихроний, епископ на Вавилон, и онези, които бяха с него (251)

„Когато император Деций завладял Вавилон, той арестувал Полихроний, заедно с трима свещеници, двама дякони и двама кръстени принцове, Еудин и Сенис. Полихроний не отговарял пред императора, а мълчал, докато свети Пармений, един от свещениците, говорел от името на всички тях. Императорът завел епископа и свещениците в Персия, в град Кордоба, и ги обезглавил с брадва, но принцовете той заведе със себе си в Рим, първо ги хвърли на дивите зверове, а след това ги уби с меч. Всички те пострадаха с чест през 251 г.“ (Пролог)

Преподобна Ангелина, принцеса на Албания.

Тя беше дъщеря на Скандербег, националния герой на Албания. Омъжи се за Стефан, принц на Сърбия, роднина на Скандербег, който потърси убежище в двора му. Стефан, кротък и богобоязлив човек, беше ослепен от турския султан. Принцеса Ангелина, която го обичаше въпреки загубата на зрението му и на светското му царство, се омъжи за него с благословията на баща си. Заедно имали двама сина, Георги и Йоан. Когато синовете им пораснали, Албания била опустошена от турско нашествие. Стефан, заедно с Ангелина и синовете им, избягал в Италия, където живели до смъртта му през 1468 г. Овдовялата Ангелина погребала съпруга си в сръбската му родина и посветила остатъка от живота си на благотворителност. По-големият й син Георги се отказал от княжеската си титла и постъпил в манастир. Йоан се ожени, но умря бездетен през 1503 г. Когато Ангелина преживя и двамата си сина, както и съпруга си, тя също постъпи в манастир. Тя беше погребана заедно със синовете си в манастира Крушедол в Северна Сърбия. Там нейните чудотворни мощи се почитат и до днес, а всяка година се отслужва литургия в нейна памет. Тя, съпругът ѝ и двамата ѝ сина са прославени като светци на Църквата.