Няма пост
1Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, - 2че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; 3молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, 4които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; 5техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
1И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, 2и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат. 3И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов. 4Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника. 5Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата. 6Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете. 7Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко. 8Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие, 9заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва. 10Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.
18Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. 19И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си. 20И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, 21защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя. 23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен, 24рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха. 25А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана. 26И разчу се това по цялата оная земя.
17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.
1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.
Роден е в Никомедия; баща му е бил езичник, а майка му – християнка. Чрез нея той е бил научен на християнската вяра и кръстен от Св. Хермолаус (26 юли). Станал лекар и упражнявал изкуството си с милосърдие и щедрост, изцелявайки много повече хора чрез молитвите си, отколкото чрез лекарствата си. Родителите му го кръстили Пантолеон („във всичко лъв“), но поради голямото му милосърдие той бил преименуван на Пантелеймон („всемилостив“). Веднъж изцелил един човек от слепота, призовавайки Христос, което довело някогашния слепец да приеме вярата. Когато го попитали как е бил излекуван, той посочил Пантелеймон като своя лечител и провъзгласил новооткритата си вяра в Христос. Заради това езичниците го екзекутирали, а след това арестували Пантелеймон, който след много изтезания бил обезглавен през 305 г. Той се счита за най-известния от безвъзмездните лекари.
Той е бил ученик на светиите Методий и Кирил, работейки заедно с тях в мисионерската им дейност в Моравия. След смъртта на Свети Методий, Климент и много други от тяхната мисия са били изгонени от Моравия от германците и са пътували на юг. Климент, заедно със своите спътници Горазд, Наум, Сава и Ангеларий, прекосил Дунава, престоял известно време при цар Борис Михаил и се заселил близо до Охрид (в днешна Косово, Югославия). Той основал манастир в Белица, след което се преместил в Охрид, където построил църква, посветена на Свети Пантелеймон. Там той продължил делото на светите Кирил и Методий, създавайки много книги на новата славянска азбука в помощ на славянските православни народи. Свети Климент извършвал чудеса както приживе, така и след смъртта си: неговите чудотворни мощи все още се почитат в църква, посветена на него. Той починал в мир.
Празникът му е на 12 декември. Поради суровия климат на Аляска, ежегодното поклонение пред мощите му в Кодиак, Аляска, се провежда през лятото, около тази дата.
На 27 юли Българската православна църква чества общия помен на Светите Седмочисленици - седемте първоучители и просветители на славянските народи: Свети Кирил (Константин Философ), Свети Методий, Свети Климент Охридски, Свети Наум Охридски, Свети Сава, Свети Горазд и Свети Ангеларий.
Светите братя Кирил и Методий създават славянската азбука и превеждат свещените книги на славянски език. Техните петима ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий - продължават тяхното дело, като след прогонването си от Великоморавия намират убежище в България при цар Борис-Михаил. Те основават книжовните школи в Охрид и Преслав, полагайки основите на старобългарската литература и славянската християнска култура.