Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Римляни 10.1-10 (Апостол)

1Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени. 2Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. 3Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда, 4понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ. 5Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него". 6А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа, 7"или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите. 8Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме; 9защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, 10понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

Матей 8.28-9.1 (Евангелие)

28И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. 29И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? 30А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. 31И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. 32И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. 33А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. 34И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.

1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Нашите праведни отци Йоан и Симеон, безумният заради Христа (570)

Тези двама братя в Христа бяха от Едеса в Месопотамия. След поклонение в Йерусалим те заедно избягаха от света; били постригани за монаси, но скоро напуснали манастира си, за да се борят в молитва близо до Мъртво море. Така прекарали тридесет години в мълчание и аскетизъм. Тогава Симеон получил заповед от Бога да напусне пустинята и да служи на Бога сред хората по света. При раздялата им Йоан му казал: „Пази сърцето си от всичко, което виждаш в света. Каквото и да докосне ръката ти, нека не се владее сърцето ти. Когато храна минава през устните ти, нека сърцето ти не се подслажда от нея. Ако краката ти трябва да се движат, нека има мир в теб. Каквото и да правиш външно, нека умът ти остава спокоен. Моли се за мен, за да не ни раздели Бог един от друг в бъдещия свят.“ Симеон отиде в Емеса в Сирия, където прекара остатъка от живота си, преструвайки се на луд, за да скрие святостта си от хората. Но той вършеше чудеса на изцеление и се явяваше на хората от града в сънищата им, призовавайки ги към покаяние. Той беше дарен с дарбата да разпознава вътрешното състояние на другите и, докато танцуваше и бълнуваше по улиците, се приближаваше към хората, шепнеше им греховете им в ушите и ги призоваваше към покаяние. Той почина мирно през 590 г.; Йоан, който беше останал в пустинята, почина скоро след това.

Марцела, девица-мъченица от Хиос (ок. 1500)

Майка ѝ починала, когато тя била много малка, и тя била отгледана от баща си. С порастването си тя нараствала в добродетел и красота. Баща ѝ замислил незаконно желание към нея и ѝ направил неподходящи аванси, което я разтревожило толкова много, че тя избягала от селото си и се скрила в планините. Баща ѝ я преследва, дори я ранява със стрели в опитите си да я обладае. Накрая тя намира убежище в разцепена скала. Когато баща ѝ разбира, че не може да я измъкне от убежището ѝ, той жестоко я разчленява и хвърля главата ѝ в морето. От скалата, която я е приютила, извира извор, чиято вода има лечебни свойства. Света Марцела се почита особено на Хиос и до днес.

Пророк Езекиил (6 в. пр. Хр.)

Днес той се почита в славянския календар. Вижте 23 юли, денят на неговото почитане в гръцкия календар.