Римляни 11.25-36 (Апостол)

25Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, 26и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова". 27"И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им". 28Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците. 29Защото Божиите дарове и призванието са неотменни. 30Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, 31така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани. 32Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува. 33О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! 34Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? 35Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? 36Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.

Матей 12.1-8 (Евангелие)

1По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат. 2Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота. 3А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците? 5Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни? 6Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма; 7и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните; 8защото Син Човеческий е господар и на съботата.

Светите мъченици Прокъл и Хиларий (II в.)

Прокъл беше чичо на Хиларий; и двамата бяха от Калипи в Азия по времето на царуването на Траян. Когато Прокъл беше доведен на съд като християнин, съдията го попита: „От какъв народ си?“ Прокъл отговори: „Аз съм от народа на Христос и надеждата ми е в моя Бог. Когато съдията заплаши да го измъчва, той каза: „Когато вие се страхувате да нарушите заповедите на императора и рискувате да попаднете в временно наказание, колко повече ние, християните, се страхуваме да нарушим Божиите заповеди и да попаднем във вечни мъки!“ Когато Прокъл беше предаден на изтезания, племенникът му Хиларий излезе напред и обяви: „И аз съм християнин.“ След изтезанията и двамата бяха осъдени на смърт; Прокъл беше разпънат на кръст, а Хиларий – обезглавен.

Представете си колко би спечелила Православната църква, ако, когато ни попитат: „От какъв народ си?“, първият отговор, който ни идва на ум, не беше: „Аз съм грък, руснак, сърбин…“, а: „Аз съм от народа на Христос!“

Света Вероника, жената с кръвотечението, която беше изцелена от Спасителя

Вижте Матей, гл. 9, Марко, гл. 5, и Лука, гл. 8. След събитията, разказани в Евангелието, тя прекара остатъка от живота си като последователка на Христос и почина в мир.

Свети Паисий от Света Гора (1994) (29 юни по стария календар)

„Бъдещият старец Паисий е роден през 1924 г. и е кръстен от Св. Арсений Кападокийски. Прекарва младостта си като дърводелец до Втората световна война, по време на която многократно се отличава в армията със смелостта и саможертвата си. През 1950 г. отива на Атон Атон, където е постриган. След това му е било предложено да прекара известно време в родното си село в Епир, за да защити вярващите от протестантския прозелитизъм. Завръща се на Атон през 1964 г. и пребивава в няколко манастира, като накрая се установява в скита Панагуда на манастира Кутлумусиу, където остава петнадесет години. Тук репутацията му на свят старец и наставник нараства, и той неуморно приемаше онези, жадни за духовно ръководство, позволявайки си само два или три часа сън на ден. Той почива в мир през 1994 г., като един от най-известните и обичани съвременни старци. Много от неговите съвети и други писания са публикувани.“ (Календар на Св. Херман, 1994)

Старец Паисий бе прославен от Църквата през 2015 г.; той се почита на годишнината от неговото почиване.