Римляни 1.28-2.9 (Апостол)

28А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича, 29бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; 30бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, 31безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. 32Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.

1И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела. 3Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? 4Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? 5Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, 6Който ще въздаде всекиму според делата му: 7живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; 8ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. 9Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,

Матей 5.27-32 (Евангелие)

27Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". 28Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. 31Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо". 32Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.

свещеномъченик Методий, епископ на Патара/Олимпия (312 г.)

Известен по своето време с мъдростта и добродетелта си, той е бил наричан Евболос, което означава „с добри съвети“. Той е сред първите, които се противопоставят на еретичните писания на Ориген. Той е бил епископ в Патара (според някои източници) или Олимпия (според други), след това на Тир във Финикия. При император Максимин е нападнат от езичниците и получава мъченическия венец в Халкида в Гърция.

Свети Калист I, патриарх на Константинопол (1363)

В продължение на двадесет и осем години той живял аскетичен живот на Атон като ученик на Свети Григорий Синайски. По-късно основал манастира „Свети Маман“, също на Атон. През 1350 г. е избран за патриарх на Константинопол. След четири години се отказва от патриаршеския престол, за да се върне в Света гора, но е повикан обратно на трона, където остава до смъртта си през 1363 г. Той написал окончателните жития на Свети Григорий Синаит и Свети Теодосий Търновски. Той бил познат на Свети Максим Капсокаливия (Пожарника на колибите), който предсказал смъртта му: По време на последното си пътуване до Сърбия, където починал, патриархът спрял на Атон, където Свети Максим го видял и казал: „Този старец няма да види повече паството си, защото чувам зад него химна над гроба: „Блажени са онези, които са непорочни по пътя…“

Благословени студия (V в.)

Той е бил виден благородник и консул в Константинопол. В града основава църквата „Свети Йоан Предтеча“ през 463 г. и манастира, наречен в негова чест Студион. Манастирът Студион е отгледал дълга редица от аскети, учители и мъченици; може би най-известният е Свети Теодор Студит (11 ноември), великият защитник на светите икони. Манастирът е разрушен от кръстоносците през 1204 г., възстановен през 1293 г. от император Андроник II.