Римляни 1.1-7, 13-17 (Апостол)

1Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, 2което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, 3за Своя Син (роден по плът от Давидово семе 4и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего, 5чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи, 6между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, - 7благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии. 13Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи. 14Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи; 15тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим. 16Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин. 17Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".

Матей 4.25-5.13 (Евангелие)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. 13Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

Мъченик Леонтий и с него мъченици Ипатий и Теодул в Триполи, Сирия (73)

Почитан римски командир в Триполи във Финикия, той е описан като „с голям физически ръст, могъщ, силен и смел в битка“. Когато се разбрало, че е християнин и е давал зърно на бедните от императорския склад, управителят Адриан, голям гонител на християните, изпратил Ипатий, военен командир, и Теодул, войник, заедно с някои други, за да го арестуват. По пътя Ипатий се разболял тежко от треска и ротата трябвало да отложи мисията си. Една нощ ангел Господен се явил на Ипатий и казал: „Ако искаш да бъдеш излекуван, ти и твоите войници трябва да извикаш три пъти към небето: „О, Боже на Леонтий, помогни ми!““. Ипатий разказал на другарите си за видението си и когато всички извикали, както му било наредено, Ипатий бил незабавно изцелен. След това Ипатий и Теодул продължили пред другите войници и намерили Леонтий. Леонтий ги приел гостоприемно и им предложил освежаване. Докато си почиваха в дома му, той проповядва вярата си в Христос и сърцата им започнаха да горят в тях. Докато Леонтий все още говореше, светъл облак се спусна върху двамата войници и изсипа роса върху тях, докато Леонтий казваше: „В името на Всесветата Троица: Отец, Син и Свети Дух.“ Така те бяха кръстени от Самия Свети Дух.

Когато жестокият Адриан разбрал това, той заповядал двамата войници да бъдат жестоко пребити, след което обезглавени; след това подложил Леонтий на най-жестоки мъчения, под които той накрая починал, непоколебим във вярата си. Това било по време на управлението на Веспасиан.