Деяния 4.23-31 (Апостол)

23Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; 25Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? 26Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник". 27Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, 28за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. 29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, 30като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. 31И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

Йоан 5.24-30 (Евангелие)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Пренасяне на мощите на Свети Николай Чудотворец от Мира в Бари (1087 г.)

През 1087 г. мощите на светеца са пренесени от Мира Ликийска (на южното крайбрежие на днешна Турция) в град Бари в Италия. Това е направено поради мюсюлманско нападение над Ликия. По това време Бари е православен и е под управлението на Константинополския патриарх. Мощите на светеца сега се намират в римокатолическа църква в Бари; всяка година ковчегът, съдържащ мощите, се отваря заедно от римокатолически и православен епископ и се изваждат количества ароматно миро за изцеление и насърчение на вярващите.

Свети пророк Исая (7 в. пр.н.е.)

Той е смятан за най-великия от старозаветните пророци. Неговите несравнимо красиви стихове предсказват Христос на много места. Той наказвал, утешавал и съветвал благочестивия цар Езекия; но когато осъждал нечестието и беззаконието на сина на Езекия, Манасия, той бил разсечен на две извън Йерусалим и получил мъченически венец. Името му означава „Господ е помощник“.

Петата библейска ода, „Из нощта духът ми се събужда на разсъмване към Тебе, Боже…“, е взета от Исая.

Свети мъченик Христофор (3-ти век)

Първоначално той е бил наречен Репроб. По време на гоненията при император Деций, Репроб, виждайки страданията на християните, смъмрял владетелите за тяхната жестокост. Управителят изпратил войници да го арестуват, но той ги обърнал във вярата и бил кръстен заедно с тях, получавайки името Христофор. След като бил доведен пред управителя, той бил затворен с две блудници, изпратени да го съблазнят, но той обърнал и тях. Той, войниците и бившите блудници били подложени на мъчения и накрая обезглавени.

Именно този свети Христофор е изобразен върху медалите, често носени за защита в Латинския Запад. Образът му, носещ детето Иисус, идва от името му, което означава „носител на Христос“, а не от някакъв инцидент в живота му.