Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.1-12
(4-то утринно Евангелие)
1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2ала намериха камъка отвален от гроба.
3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8И спомниха си думите Му.
9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
Деяния 9.32-42 (Апостол)
32Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.
33Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.
34И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.
35И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.
36В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.
37Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.
38А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.
39Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.
40Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.
41Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.
Йоан 5.1-15 (Евангелие)
1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.
2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора;
3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,
4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
5Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
6Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?
7Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
8Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.
9И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.
10Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.
11Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.
12Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?
13Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
14След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.
Жития на светиите
Свещеномъченик Патрик, епископ на Пруса, и трима свещеници с него (III в.?)
„Свети Патрик бил епископ на Пруса, град в Витиния (днешната Бруса или Бурса). Заради християнската си вяра той бил доведен пред консула Юлий (или Юлиан), който в опитите си да убеди Патрик да се покланя както той самият, заявил, че благодарност се дължи на боговете за това, че са осигурили горещите извори, извиращи от земята в полза на хората. Свети Патрик отговорил, че благодарност за това се дължи на нашия Господ Иисус Христос и обяснил, че когато Той, Който е Бог, е създал земята, Той я е направил с огън и вода, а огънят под земята нагрява водата, която извира, произвеждайки горещи извори; след това обяснил, че има друг огън, който очаква нечестивите. Поради това той бил хвърлен в горещите извори, но войниците, които са го хвърлили, а не той, са пострадали от горещата вода. След това Свети Патрик бил обезглавен заедно с презвитерите Акакий, Менандър и Полиен. Най-вероятно това е било по време на управлението на Диоклециан (284-305).“ (Великият часовник)