Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Деяния 5.21-33 (Апостол)

21Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите. 22Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха 23и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме. 24Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това. 25Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни; 27а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза: 28не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек. 29А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци. 30Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво. 31Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете. 32За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. 33Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Светии)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Йоан 6.14-27 (Евангелие)

14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света. 15А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък. 16Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето 17и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях. 18Морето се подигаше, защото силен вятър духаше. 19И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха. 20Но Той им рече: Аз съм; не бойте се! 21Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха. 22На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували. 23При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение. 24И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса. 25И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави', кога дойде тук? 26Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте. 27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.

Матей 5.14-19 (Евангелие, Светии)

14Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. 15Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. 16Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. 17Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. 18Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

Свети равноапостолни Методий (885) и Кирил (869), първи учители на славяните

Двамата светци били братя, родени в Солун. Свети Методий, по-големият брат, служил като войник десет години, преди да стане монах. Кирил бил библиотекар в църквата „Света София“ в Константинопол; след това и той станал монах.

Първата им мисионерска работа не е била сред славяните: когато царят на хазарите (монголски народ, който по това време е населявал голяма част от днешна Русия) помолил император Михаил да изпрати учители, които да обучават народа му, императорът избрал Кирил и Методий за свои емисари. Те обърнали хазарския цар в християнската вяра, заедно с много от неговите благородници и простолюдие.

Когато крал Ростислав Моравски също потърсил учители на християнската вяра, Кирил и Методий отново били изпратени. Този път те измислили азбука за славянския език и я използвали, за да преведат много от гръцките богослужебни книги на езика на народа. (На теория православните винаги са имали привилегията да слушат църковните служби на родния си език, макар че често привързаността към мъртви езици е пречила на този идеал да се превърне в реалност.) И двамата братя били многократно атакувани от германски свещеници от региона, които се противопоставяли на използването на общия език в литургията. В различни моменти и двамата братя били принудени да се обърнат към Римския папа за оправдание и защита, който всеки път горещо ги подкрепял.

След смъртта на двамата светци, атаките срещу делото им продължили и учениците им в крайна сметка били прогонени от Моравия. Учениците, бягайки на юг, намерили по-топъл прием сред южните славянски народи и делото им дало много плодове в България (включително днешна Сърбия) и други страни. И, разбира се, азбуката, която те измислили, наречена кирилица на името на Свети Кирил, остава стандартната азбука както на славянските богослужебни книги на Църквата, така и на славянските езици днес.

Свети свещеномъченик Мокий (288? 295?)

„Свети свещеномъченик Моций, който бил от римски родители, живял по време на управлението на Диоклециан и бил свещеник в Амфилопол Тракийски. Един ден, когато идолопоклонниците се събрали и проконсул Лаодикий принасял жертва на Дионисий, Моций влязъл в храма и преобърнал олтара. След много мъки, чрез които бил запазен цял по божествена благодат, той бил изпратен във Византия, където бил обезглавен около 288 година. Свети Константин Велики построил великолепна църква в чест на Свети Моций в Константинопол, където били положени светите му мощи. Той е един от Светите безсребреници.“ (Велик часовослов)

Прологът и календарът на Свети Герман посочват датата на кончината му като 295 година.