Великденски пост — Разрешава се вино и елей
9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй. 10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. 11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, 12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
47Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. 48Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; 49и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. 50И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. 51Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим 52изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; 53защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. 54А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". 55"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" 56Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. 57Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
31Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. 32И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка. 33Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; 34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се. 35И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. 36И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. 37И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Той е роден в семейство на благочестиви и благородни родители във Фригия. Въпреки че баща му е бил виден офицер, той постъпва в монашество още в младостта си и става игумен на манастир в Амасия на тридесетгодишна възраст. През 553 г. е изпратен на Петия Вселенски събор като представител на митрополита на Амасия. На събора той е един от онези, които успешно защитават тезата, че еретиците могат да бъдат анатемосани след смъртта си. Най-известният пример в това отношение е Ориген, блестящият християнски философ, който е писал, че всички в крайна сметка ще бъдат спасени. По този начин позицията на Евтихий му спечелва враждебността на оригенистите, които все още съставляват влиятелна група в Църквата. Свети Евтихий става доверен човек на император Юстиниан и когато Мина, патриархът на Константинопол, почина, Евтихий е избран да го замести. Евтихий управлявал в мир дванадесет години, но след това бил хвърлен в полемика, когато смело се противопоставил на една от най-трудните за произнасяне ереси в STORYта на Църквата: афтародокетизма, вярата, че Христос, преди възкресението си, е притежавал нетленно тяло, неподвластно на глад, жажда или болка (въпреки че писанията ясно говорят за Христос, който е бил уморен, гладен, жаден, плачещ). Император Юстиниан за известно време изпаднал в този вариант на монофизитската ерес и заточил Евтихий в манастира си за дванадесет години. През тези години Евтихий се показал като чудотворец, изцелявайки много от болестите им чрез молитвите си. Юстиниан се покаял малко преди смъртта си и неговият наследник, Юстин II, призовал Евтихий обратно на патриаршеския престол, където той служил на Църквата в мир до смъртта си на седемдесетгодишна възраст.