Исаия 41.4-14 (6-ти час)

4Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият. 5Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха; 6всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се! 7Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: "добра е"; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда. 8А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, - 9ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата й, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля, 10не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда. 11Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, - ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират. 12Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо; 13защото, Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: "не бой се, Аз ти помагам". 14Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, - Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.

Битие 17.1-9 (Вечерня)

1Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; 2и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. 3Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече: 4Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, 5и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи 6и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. 7И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. 8И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог. 9И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.

Притчи 15.20-16.9 (LXX) (Вечерня)

20Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си. 21За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път. 22Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват. 23Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о'време! 24За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу. 25Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи. 26Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему. 27Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее. 28Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.) 29Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните. 30Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои. 31Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва. 32Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива. 33Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.

1Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа. 2Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите. 3Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят. 4Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден. 5Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.) 6С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. 7Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. 8По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда. 9Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.

Мъченици Теренций, Африкански, Максим, Помпей и 36 с тях, обезглавени в Картаген (250 г.)

Тези африкански християни пострадали по време на преследването на Църквата от император Деций, по време на което голям брой християни се отрекли от вярата, вместо да страдат. Тези малцина верни смело отстоявали вярата и след много мъки били осъдени на смърт чрез обезглавяване. Те отишли на екзекуцията си, пеейки псалми и химни на благодарност, и получили мъченическия венец през 250 г.

В ранните векове на Църквата Северна Африка, особено регионът на Картаген, е бил един от центровете на християнската вяра, сравним с Мала Азия.

Шест хиляди свети мъченици в Грузия (1615 г.)

„В пустинята Давид-Гареджели в Грузия имало дванадесет манастира, в които монаси са живели аскетичен живот в продължение на векове. През 1615 г. шах Абас I нахлул в Грузия, опустошил я и избил безброй християни. Един ден, докато бил на лов в зори на самия Великден, той видял светлината на много свещи, светещи в хълмовете. Това били монасите от всичките дванадесет манастира в процесия около църквата „Възкресение“, вървящи със свещи в ръце. Когато шахът открил, че това са монаси, той попитал с недоверие: „Не е ли цяла Грузия вече предадена на меча?“ и заповядал на генералите си да отидат и да изколят монасите веднага. Ангел Божий се явил на игумен Арсений и му разкрил предстоящата им смърт, а Арсений съобщил на братята. След това всички приели Причастие в Светите Тайни и се приготвили за смърт. Тогава пристигнали нападателите, насекли игумена на парчета, когато той излязъл пред останалите, и след това убили всички останали. Всички те страдали с почести и били увенчани с неувяхващи венци в...“ 1615 г. Така завършва STORYта на тези известни манастири, които са били като пламък на духовно просветление в Грузия повече от 1000 години. Днес са останали само два: Свети Давид и Свети Йоан Кръстител. Царят на Грузия, Арчил, събира останките на всички мъченици и ги погребва. Мощите им и до днес са пълни със смирна за изцеление на болните.“ (Пролог)

Новият свещеномъченик Григорий, патриарх на Константинопол (1821)

Той е роден на Пелопонес и става архиепископ на Смирна през 1785 г. Служи във време, когато революционните настроения и активност се засилват сред гръцкия народ, и е свидетел на жестокото възмездие, което османските турци налагат при всяко доказателство за бунт сред подчинените им хора.

Веднъж в Смирна, виждайки, че предприето от него действие причинява раздори в епархиите му, той слиза от йерархическия трон по време на служба, поклонява се пред вярващите и ги моли за прошка.

Той е избран за патриарх на Константинопол през 1797 г. При Туркократията патриархът е не само глава на гръцките църкви, но и светски владетел на гръцкия народ, обвързан с клетва да уважава властта на султана. Това, съчетано с личния опит на Григорий с отношението към гръцките бунтовници, го прави твърд противник на революционната дейност сред неговия народ. Въпреки това, когато революционерите на Пелопонес обявяват гръцка независимост от Турция на 25 март 1821 г., турското възмездие е сурово: на Великден, 10 април, след като отслужва пасхалната литургия, възрастният патриарх е арестуван от турските власти. Той е измъчван в опит да разкрие имената на онези, които ръководят революцията, след което му е предложена свобода, ако приеме исляма. Григорий отговаря: „Напразно питате: патриархът на християните умира християнин.“ Той (заедно с други духовници и йерарси) е обесен като предател на портата на патриаршеския комплекс. Очевидец, британски свещеник, посещаващ Константинопол, пише: „Тялото му, изтощено от въздържание и измършавено от възрастта, нямаше достатъчно тегло, за да причини незабавна смърт. Той продължи дълго време в болка, която никоя приятелска ръка не смееше да прекъсне, и тъмнината на нощта настъпи, преди последните му конвулсии да отминат.“ Тялото му е оставено да виси три дни, след което е продадено от турските власти на еврейска тълпа, която го осакатява, след което го утежнява около врата с камък и го хвърля в морето. Въпреки това тялото е намерено да плава в морето от капитан на гръцки търговски кораб. Когато тялото е идентифицирано като това на мъченика патриарх, то тайно е откарано в Одеса, където православните църковни водачи го вземат под свои грижи. Цар Александър I нарежда държавно погребение за светия йерарх, което се провежда на 17 юни 1821 г. в Одеса.

През 1871 г. мощите са върнати в Гърция от цар Александър III. Те са нетленни, въпреки че са изминали петдесет години от смъртта му. Свети Григорий е официално прославен през 1921 г. Мощите му могат да бъдат почитани в Митрополитската катедрала в Атина.