Юда 1-10 (Апостол)

1Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова - до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа: 2милост вам и мир и любов да изобилва. 3Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля - да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. 4Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа. 5Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха; 6ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден. 7Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, - 8също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта. 9А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани. 10А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.

Лука 22.39-42, 45-23.1 (Евангелие)

39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. 40А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. 41И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, 42като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 45Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; 46и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 47Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е. 48А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески? 49Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож? 50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го. 52А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! 53Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака. 54Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях. 56Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него. 57Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам. 58След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм. 59А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец. 60Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя. 61Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62И като излезе вън, горко плака. 63Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха; 64и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари? 65И много други хули казваха против Него. 66А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си; 67и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате; 68ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете; 69отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила. 70И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз. 71А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.

1И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,

Мъченик Конон от Исаурия (II в.)

Светият мъченик Конон е живял по времето на светите апостоли; той е роден в селото Бидане в Исаурия, Мала Азия, от родители на име Нестор и Нада. Той е бил научен на вярата и кръстен в Христа от самия архангел Михаил, който, както се казва, го е придружавал до края на живота му. Родителите му го омъжили за езическа девойка на име Анна; но в сватбената им нощ той взел свещ, поставил я под съд и я попитал: „Кое е по-добро, светлината или тъмнината?“ Тя отговорила: „Светлината“, и той й разказал за християнската вяра и радостите на духовния живот. Тя приела Христос и двамата се съгласили да живеят в девственост. Конон продължил да довежда много езичници към Христос, включително и собствените си родители. Съпругата му и двамата му родители починали след няколко години (Нестор като мъченик) и той се посветил изцяло на молитва, пост и съзерцание на Бога. Бил известен като чудотворец и дори злите духове били принудени да му служат.

По време на едно от гоненията Магнус, управителят на Исаурия, хвърли Конон в затвора и го подложи на изтезания, побой и пробождане с ножове. Вярващите събраха част от кръвта му и болните, които бяха помазани с нея, оздравяха. Голяма тълпа от християни, които Конон беше довел към вярата, обгради двореца на управителя, изисквайки освобождаването на Конон, и уплашеният управител го пусна. Той живя още две години в собствения си дом, след което почина в мир.

Свети Марк от Атина (IV в.)

Той се роди в Атина от езически родители, но повярва и се кръсти, и, изоставяйки всичко, живя като отшелник в пустинята отвъд Египет. Той не видя друг човек в продължение на деветдесет и пет години и ние не бихме знаели нищо за живота му, ако монахът Серапион не го беше срещнал. Марк беше на път да напусне този живот и живя само толкова дълго, колкото да разкаже STORYта си на Серапион. Серапион след това го погреба.

Свети Марк Аскетът (5 век)

Свети Марк беше ученик на Свети Йоан Златоуст, който го пострига за монах на четиридесетгодишна възраст. След това той се оттегли в Нитрийската пустиня и живя шестдесет години като отшелник, посвещавайки се на пост, молитва и писане на духовни беседи.

Свети Марк знаел наизуст цялото Свещено Писание. Състраданието му било толкова голямо, че плачел при страданието на всяко Божие създание: веднъж плакал за слепото малко хиено, и то прогледало. Въпреки че живеел сам в пустинята, се казва, че приемал Причастие от ангел.

Светият и учен патриарх Фотий ценил неговите писания най-високо и по едно време имало поговорка: „Продай всичко, което имаш, и купи Марк“. Някои от тези красиви и дълбоки писания могат да се прочетат на английски език в първия том на „Филокалия“.