Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие, Св. Инокентий)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 3 - Премъдрост Соломонова 4, 5 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Праведният човек, ако дойде до своя край, ще бъде в покой. Праведният, който умира, ще осъди беззаконните, които са живи; защото те ще видят края на праведния и няма да разберат какво са замисляли за него. Защото Господ ще съкруши беззаконните, ще ги направи безгласни и ще ги хвърли стремглаво, и ще ги разклати от основите им, и те ще бъдат напълно победени в скръб, и паметта им ще изчезне. Те ще дойдат със страх при отчитането на греховете си, и беззаконията им ще ги изобличат пред лицето им. Тогава праведният ще застане с голяма смелост пред онези, които го угнетяваха и правеха трудовете му без значение. Когато видят това, те ще се смутят от голям страх и ще се удивят на чудото на неговото спасение. Защото ще казват, като се разкайват, и с мъка ще стенат и ще казват: „Това ли е онзи, когото ние, безумните, някога превърнахме в присмех и пословица на укор? Смятахме живота му за безумие и края му за безчестие. Как той беше причислен към синовете Божии и получи своя дял със светиите? Затова ние се отклонихме от пътя на истината и светлината на правдата не ни огря, и слънцето не изгря за нас. Ние се наситихме с пътища на беззаконие и погибел и вървяхме по непроходими пътеки, но не познахме пътя Господен.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Евреи 4.14-5.6 (Апостол)

14И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. 15Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. 16И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.

1Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, 2и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; 3и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове. 4И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. 5Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; 6както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Инокентий)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Марк 8.34-9.1 (Евангелие)

34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Инокентий)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Свети Инокентий, просветител на Аляска и Сибир (1879)

Той е роден в Сибир през 1797 г. в духовно семейство и става женен енорийски свещеник в Иркутск. Набожен изследовател Джон Крюков му разказва за големите духовни нужди сред руснаците и местното население в Аляска, тогава руска територия. Подтикнат да служи на Христос в тази много трудна среда, той и семейството му пристигат в Аляска през 1824 г. Той бързо научава алеутския език и работи смирено и неуморно сред алеутите. Неговата духовна класика, „Указание за пътя към Небесното царство“, е написана първоначално на алеутски и по-късно преведена на много езици.

Докато посещава Русия през 1838 г., съпругата му умира; година по-късно е постриган за монах и получава името Инокентий (той е бил отец Йоан Вениаминов). Почти веднага след постригането си, той, без предупреждение, е въздигнат в сан епископ на цял Източен Сибир и Руска Америка, вероятно най-голямата епархия в света по това време. Връщайки се в Аляска, той продължава мисионерската си работа с енергия, често пътувайки сред алеутските и тлингитските селища със собствения си каяк. Където и да отива, той намира аляскинския народ жаден за вярата и трудовете му дават богати плодове, което е очевидно и днес: Аляска има повече православни църкви на глава от населението от всеки друг щат.

В напреднала възраст той е назначен за митрополит на Москва, глава на цялата Руска православна църква. Загрижеността му за християнската мисия не намалява и като митрополит той създава Православното мисионерско дружество. Почива на Велика събота през 1879 г.

свещеномъченик Ипатий, епископ Гангрски (326 г.)

Той е роден в Киликия в Мала Азия и става епископ на Гангра, столицата на Пафлагония. Участва в Първия Вселенски събор, където е хвален от всички за благочестието и чудесата си. Разказва се, че император Констанций е пазел бюст на Ипатий в двореца си като оръжие срещу демонични сили. Светецът е убит от новатианите, секта, която вярва, че няма прошка за греховете, извършени след кръщението. [Популярността на това вярване помага да се обясни защо много вярващи по това време са отлагали кръщението до много късно в живота си.] Докато Ипатий се е прибирал от Константинопол, те го нападат на пътя и го убиват с камъни. Жена, участвала в нападението, полудява и започва да се удря с камък; тя е излекувана едва когато приятелите ѝ я завеждат на гроба на Свети Ипатий и се молят за нея. Възстановена чрез неговото състрадателно застъпничество, тя прекарва остатъка от живота си в покаяние и молитва.

Свети Йона, митрополит Московски (1461)

Той става монах на дванадесетгодишна възраст и живее в Симоновския манастир близо до Москва. По-късно става епископ на Рязан, след което е избран за митрополит на Москва (по това време Руската църква все още е подчинена на Константинополската патриаршия, а Московската митрополия е нейната най-висша длъжност). Но чрез някаква политическа интрига, човек на име Исидор става митрополит. Именно този Исидор присъства на Флорентийския събор и гласува за скандалната уния с Рим, извършена там. Когато се завръща в Москва три години по-късно, той е осъден като отстъпник и заточен. Епископ Йона най-накрая става митрополит на негово място. Приживе той е широко известен като лечител, чудотворец, пророк и духовен баща. В последните си години се моли да страда много от някаква болест, за да бъде очистен чрез страданията си. В отговор на тази молитва той получава рани в краката, от които умира. Мощите му продължават да вършат много чудеса. В Пролога се разказва: „Един ням човек, Йоан, бил доведен до мощите на светеца. Йоан целунал ръката на Йона и, както разказал по-късно, ръката хванала езика му и той почувствал остра болка. Когато пуснала езика му, той се върнал при приятелите си – и заговорил, сякаш никога не е бил ням.“