Евреи 3.12-16 (Апостол)

12Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог. 13Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва "днес", за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха; 14защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра, 15докле се казва: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте". 16Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Марк 1.35-44 (Евангелие)

35А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше. 36Симон и ония, които бяха с Него, притърчаха подире Му; 37и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят. 38Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл. 39И проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше бесовете. 40Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти. 41А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се! 42След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист. 43И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати, 44и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Монах-мъченик Никон и 199 ученици, в Сицилия (251)

Той е роден в Неапол (Неапол) от баща езичник и майка християнка и става офицер в римската армия. Въпреки че не е кръстен, майка му тайно го е учила на християнската вяра. Веднъж, в битка, ротата му е напълно обкръжена от врага и Никон си спомня съвета на майка си, че винаги когато е в беда, трябва да се прекръсти и да призовава Христос. Той прави това и веднага се изпълва със сила и решителност, така че вражеската армия е разбита. Никон се прибира вкъщи, като открито вика „Велик е Бог на християните!“, за голяма радост на майка си.

Той тайно пътувал до Кизик в Азия, където го кръщава епископ Теодосий. След това отива в манастир, за да прекарва дните си в молитва и учене. Но няколко години по-късно Теодосий, който е бил близо до смъртта, има видение, в което му е казано да посвети Никон за свой наследник. Той повикал Никон от манастира и, за учудване на монаха, веднага го ръкоположил за дякон, после за свещеник, а после за епископ.

По-късно епископ Никон се завърнал в Италия, за да проповядва Евангелието на Христос. В Неапол той намерил майка си все още жива и останал с нея до смъртта ѝ. След това тръгнал с девет ученици, бивши съборници, да провъзгласяват вярата. Чрез благодатните проповеди и пример на светеца, към този брой скоро се добавили още много ученици. По това време било в ход голямо гонение на християните и Квинтиниан, владетел на тази област, заловил Никон и неговите спътници и ги предал на мъчителите. Сто и деветдесет от спътниците на Никон загинали под мъчения. Самият Никон бил бит, одран и дори хвърлен от висока скала, но по чудо бил запазен. Накрая бил убит с меч и тялото му хвърлено на полето, за да бъде изядено от зверовете. Пастирско момче, обладано от дух на лудост, намерило тялото, паднало върху него и веднага се излекувало. Той разказал STORYта си на някои християни, които намерили тялото и го погребали с почести. Свети Никон се борил по време на управлението на император Деций.