Исаия 2.11-21 (6-ти час)

11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден. 12Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, - и то ще бъде унизено, - 13против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански, 14против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове, 15против всяка висока кула и против всяка крепка стена, 16против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения. 17И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден, 18и идолите съвсем ще изчезнат. 19И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята. 20В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя, 21за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.

Битие 2.4-19 (Вечерня)

4Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, 5и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, 6но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. 7И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. 8И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. 9И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 10От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. 11Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; 12златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс. 13Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш. 14Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. 15След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. 16И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. 18И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен. 19Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.

Притчи 3.1-18 (Вечерня)

1Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди; 2защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир. 3Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, - 4и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците. 5Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум. 6Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки. 7Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото: 8това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости. 9Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, - 10и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст. 11Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; 12защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. 13Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, - 14защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: 15тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. 16В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;) 17пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни. 18Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.

Св. Бенедикт от Нурсия, абат (547)

Името му, Бенедиктус, означава „благословен“ на латински. Той е роден през 480 г. в Нурсия, малко градче на североизток от Рим. Получил е само елементарно образование: по-късно той пише за страха си, че чрез ученето от книги може да „загуби великото разбиране на душата си“. Още в ранна възраст той бяга в манастир, където е постриган; след това се оттегля в отдалечена планина, където живее няколко години в пещера, усъвършенствайки се в молитвата. Единствената му храна е малко хляб, който му носи Роман, монахът, който го е постригал. Когато стана известен в района, той избяга от пещерата си, за да избегне вниманието на благочестивите; но бягството се оказа безполезно и с времето около него се формира общност от монаси. Той получи много духовни дарове: лекуваше болните и изгонваше злите духове, възкресяваше мъртвите и се явяваше във видения на други хора на много километри разстояние.

Бенедикт основава дванадесет манастира, най-известният от които е този в Монте Касино. В началото всеки манастир имал по дванадесет монаси, за да подражава на броя на Дванадесетте апостоли. Правилата, които той установил за монасите си, се основавали на трудовете на Св. Йоан Касиан и Св. Василий Велики и станали стандарт за западните манастири. Затова понякога го наричат първият учител на монасите в Запада.

Шест дни преди смъртта си светецът заповяда гроба му да бъде отворен, събра всичките си монаси, даде им съвет, а след това предаде душата си на Бога в деня, който беше предсказал. В момента на смъртта му двама монаси на различни места имали едно и също видение: видели пътека от земята към небето, богато украсена и оградена от двете страни с редици от хора. На върха на пътеката стоял мъж, облечен в светлина и неописуемо красив, който им казал, че пътеката е подготвена за Бенедикт, възлюбения от Бога. По този начин монасите разбрали, че техният абат е отишъл да почива в мир.

Свети Теогност, митрополит на Киев (1353)

Той се родил в Гърция и наследил Свети Петър Киевски като митрополит на този град. Някои от враговете му сред собственото му паство го донесли на монголския владетел, като казали, че той не е събирал данък от църквите си, за да го плати на монголите. Призован пред монголския принц и попитан за това, той отговорил: „Христос, нашият Бог, изкупи Църквата Си от неверниците със Своята скъпоценна Кръв. Защо да плащаме данък на неверниците?“ Връщайки се у дома, той управлява Църквата още двадесет и пет години и почива в мир през 1353 г.