Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Светият и праведният Симеон Богоприемник и пророчицата Анна

„Има древна традиция, че светият и праведният старец Симеон, който дошъл от Египет, бил един от седемдесетте учени евреи, избрани по времето на фараона Птолемей Филаделф (285-246 г. пр. Хр.) за задачата да преведат еврейската Библия на гръцки, и че на Симеон било възложено превеждането на книгата на пророк Исая. Когато стигнал до известния пасаж, където пророкът предсказва девственото раждане на Христос, казвайки: „Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Имануил“ (Ис. 7:14), той бил толкова объркан, че взел ножче, за да изтрие думата „девица“, за да я замести с „млада жена“. В този момент се явил ангел Божий и го възпрепятствал да промени свещения текст, обяснявайки му, че това, което му се струвало невъзможно, всъщност било пророчество за идването на Божия Син в този свят. За да потвърди истината на това, той обеща, че Симеон няма да види смъртта, докато не види и не докосне Месията, роден от Девата. Когато, след много дълги години, Христос беше доведен в Храма в Ерусалим от Пресветата Божия Майка, Светият Дух разкри на стареца Симеон, че е дошло времето за изпълнение на обещанието. Той се втурна към Храма и, като взе Детенцето в ръцете си, можа да каже от все сърце на Бога: „Господи, сега оставяш Твоя раб да си отиде в мир, според Твоето слово, защото очите ми видяха Твоето спасение“ (Лука 2:29). Защото наистина старец Симеон беше живият образ на древния Израил от Стария Завет, който, очаквайки пришествието на Месията, беше готов да изчезне и да отстъпи място на светлината и истината на Евангелието. Мощите на светия и праведния Симеон се почитаха в Константинопол в църквата „Св. Яков“, построена по времето на император Юстин.

„Пророчицата Анна, дъщеря на Фануил, беше на осемдесет и четири години. От ранната смърт на съпруга си тя беше прекарала целия си живот в Храма в надежда за пришествието на Спасителя. Тя е образец за светите вдовици, девици и монаси, които са се освободили от светските грижи, за да пребивават винаги в Храма, принасяйки своите пости, химни и молитви в нетърпеливо очакване на пришествието на Господа. И когато, подобно на Анна и Симеон, те са видели Христос, обитаващ в сърцата им, и са Го докоснали чрез духовните си сетива, те провъзгласяват с радост и увереност пред цялото човечество, че Спасителят все още идва в света: Светлина, за да освети езичниците, и слава на народа Си Израил (Лука 2:32).“ (Синаксарион)

Синаксарион отбелязва, че традицията, според която свети Симеон е бил един от Седемдесетте, по никакъв начин не е всеобща сред Отците. Според някои Симеон е бил син на Хилел и баща на Гамалиил, учителя на свети Павел. Според други той е бил праведен и набожен юдеин на 112 години, нито свещеник, нито фарисей.

Нашият отец сред светиите, Николай, архиепископ и просветител на Япония (1912)

Роден в Русия през 1836 г., той се превърна в един от най-великите православни мисионери на съвременността. Още като момче той решил да стане мисионер в Далечния Изток. С съвета и благословията на епископ Инокентий Сибирски и Аляскински, през 1861 г. той заминава за Япония и се присъединява към малка руска мисия там. Въпреки че официалната цел на мисията е била да обслужва руската консулска общност, генералният консул, който поканил йеромонах Николай, се надявал да донесе светлината на православната вяра и на японския народ. Осъзнавайки, че може да се надява да обърне японците към християнството само ако те се разбират добре помежду си, отец Николай се потапя в изучаването на японската мисъл, култура и език. През целия си живот той превежда по-голямата част от Библията и православните богослужения на японски и започва да владее езика свободно. Среща голяма съпротива: проповядването на християнската доктрина е официално забранено в Япония, а един самурай веднъж се приближава към него с думите: „Чужденците трябва да умрат!“ Точно този самурай по-късно става първият му японски свещеник. През 1880 г. той е възведен в епископ на Япония. По време на Руско-японската война той остава в Япония и работи успешно за преодоляване на националистическите размирици, които биха могли да навредят или да унищожат Църквата в Япония. Той насърчава всички свои японски верни да се молят за японските въоръжени сили, макар че обяснява, че като руснак не може да го направи, и се изключва от всички публични служби за времето на войната. Той изпраща рускоговорящи японски свещеници в лагерите за военнопленници, за да служат на руските военнопленници. Към момента на своето почиване през 1912 г., след четиридесет и осем години в Япония, Св. Николай остави една катедрала, осем църкви, повече от 400 параклиса и молитвени домове, 34 свещеници, 8 дякони, 115 миряни-катехисти и 34 110 православни вярващи. Църквата в Япония днес е автономна православна църква под грижите на Московската патриаршия.