1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Св. Мартиниан, монах, от Кесария в Палестина (422)

„Животът на този светец е неизмеримо чудесен и заслужава да бъде прочетен изцяло. Какво ли не е претърпял той, за да изпълни Божия закон? На осемнадесетгодишна възраст той се оттеглил в планината Арк в Кападокия и прекарал 25 години в пост, бдение и молитва, борейки се с многобройни изкушения. Когато една жена дошла да го изкуши и той видял, че ще съгреши с нея, скочил бос в огъня и стоял в него, докато болката не изтръгнала сълзи от очите му и той не убил всяка похот в себе си. Когато възникнали други изкушения, той избягал на една самотна скала в морето и живял там. Когато обаче при корабокрушение една жена доплувала до скалата, той скочил в морето с намерение да се удави. Но делфин го взе на гърба си и го отнесе, по Божията провидение, до брега. Тогава той реши да не прави никое място свой постоянен дом, а да пътува безспирно. Така той премина през 164 града за две години, увещавайки и съветвайки хората. Накрая пристигна в Атина, където умря през 422 г.“ (Пролог)

Светите апостоли и мъченици Прискила и Акила

Акила и съпругата му Прискила (или Приска) бяха евреи от Понт, които се заселиха в Рим, където работеха като шатрари. Когато император Клавдий изгони всички евреи от Рим през 49-50 г., те се преместиха в Коринт. (Вероятно вече са били християни; по това време Империята не правеше разлика между християни и евреи.) В Коринт те приели апостол Павел, който живял и работил с тях за известно време (Деяния 18:1-3). Те работели усърдно с апостола, пътували с него и били счетени за достойни да доведат Аполос (8 декември) до пълно познание на вярата (Деяния 18:26)

Прискила и Акила се върнали в Рим около 58 г., а по-късно отишли в Ефес; те живеели там, когато св. Павел помолил своя ученик Тимотей, епископ на Ефес, да ги поздрави (2 Тим. 4:19). Вероятно в Ефес те били мъчени от езичниците.

Свети Симеон Мироточец, основател на Хиландарския манастир (1200)

Роден е през 1114 г. В светския живот той управлява кралство Сърбия като Стефан Неманя; след като управлява мъдро и милосърдно в продължение на много години, през 1196 г. се отказва от всички светски богатства и слава, за да стане монах. Пътувайки към Светата планина, той взе за свой духовен отец собствения си син Сава, който го беше изпреварил в отказването от царската чест в полза на молитвен живот. Заедно Симеон (както беше наречен в монашеския живот) и синът му основали Хиландарския манастир. Съпругата му Анна станала монахиня, приемайки името Анастасия; тя също се почита като светица на Църквата. След неговата кончина мощите на Свети Симеон излъчвали ароматно и лечебно миро. Свети Сава върнал светите мощи на баща си в Сърбия. Синаксарионът казва: „От празния гроб на Свети Симеон в Хиландар чудесно изникнала лоза, чиито изсушени гроздови семки и до днес се изпращат по целия свят като благословение за бездетни семейни двойки.“