Галатяни 1.3-10 (Апостол)

3благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа, 4Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего, 5Комуто слава вовеки веков. Амин. 6Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; 7не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. 8Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. 9Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде. 10У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб.

Лука 9.37-43 (Евангелие)

37А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ. 38И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е: 39прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща; 40аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха. 41Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 42А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му. 43И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:

Отче наш сред светиите Амвросий, епископ на Милано (397)

Този прочут светилник на Православието в Западната църква е роден в Галия през 349 г., но овдовялата му майка отвежда семейството в Рим, докато той е още малко дете. Блестящ и добре образован, той е назначен за провинциален управител през 375 г. и се установява в Милано. По онова време арианската ерес все още разделя Църквата, въпреки отхвърлянето ѝ на Никейския събор през 325 г. Когато идва време да се избере нов епископ в Милано, православната и арианската партии са толкова разделени, че не могат да постигнат съгласие за нов епископ. Когато Амвросий идва като управител, за да се опита да възстанови мира и реда, едно малко дете, божествено вдъхновено, извиква: „Амвросий, епископе!“. За учудване на Амвросий, хората подемат виковете и самият Амвросий е избран, въпреки че се опитва да откаже, протестирайки, че е само катехумен (в онези дни все още е било обичайно да се отлага Светото Кръщение от страх да не се оскверни с грях). Той дори се опитва да избяга, но конят му го връща в града. Предавайки се на Божията воля, той бил кръстен и само седмица по-късно бил въздигнат за епископ. Веднага се отказал от всички притежания, раздал всичките си пари на бедните и дал именията си на Църквата. Веднага започнал пламенна защита на Православието в своите проповеди и писания, за ужас на арианите, които подкрепили избора му. Скоро той убедил Грациан, император на Запада, да свика Аквилейския събор, който сложил край на арианството в Западната църква. (Арианството обаче продължило да процъфтява сред варварските народи в продължение на много години; вижте Африканските мъченици, които също се отбелязват днес).

Няколко пъти светият епископ е бил призоваван да защитава Църквата от господството на светските власти. Веднъж, потушавайки въстание в Солун, император Теодосий наказва града, като нарежда избиването на хиляди негови жители. Когато по-късно императорът посещава Милано и идва в катедралата, за да присъства на литургията, свети Амвросий го спира на вратата, осъжда престъплението му пред целия народ, забранява му да влиза в църквата и го отлъчва от църквата за осем месеца. Императорът си тръгва плачейки и се подчинява смирено на църковната дисциплина. Когато се завръща след дълго покаяние, за да бъде възстановен в Причастие, той влиза в светилището заедно с духовенството, както е било обичайно за императорите от времето на Константин Велики. Но отново свети Амвросий го смирява пред очите на целия народ, казвайки: „Излез и заеми мястото си сред миряните; багряница не прави свещеници, а само императори.“ Теодосий си тръгва без възражения, заема мястото си сред каещите се и никога повече не се опитва да влезе в светилището на църква. (Когато императорът почина, епископ Амвросий проведе надгробна реч).

Чрез учение, проповядване и писане свети Амвросий довел безброй езичници до вярата. Най-известният му новопокръстен е свети Августин (15 юни), който става негов ученик и в крайна сметка епископ. Многобройните богословски и катехизически произведения на Амвросий спомагат значително за разпространението на учението на гръцките отци в латинския свят. Той е написал много славни антифонни химни, които някога са били едни от бисерите на латинските служби.

Свети Амвросий починал в мир през 397 г.; мощите му все още почиват в базиликата в Милано.

Африканските мъченици, пострадали по време на преследването на вандалите (429 г. и след това)

През 429 г. осемдесет хиляди вандали прекосили Испания в Африка и в течение на десет години кланета и грабежи завладели по-голямата част от римските територии в Северна Африка. Много хора си представят тези варвари като езичници, но всъщност те били ариански еретици, които под ръководството на своя водач Гензерих започнали ожесточено преследване на Църквата, където и да я срещнали. Мъченията, които хиляди претърпели в изповядването на вярата си, са твърде ужасни, за да бъдат описани тук; духовенството било откроено заради особена жестокост.

Днес почитаме особено православните верни, които вандалите изгориха до смърт в църквата им и които продължиха да пеят химни и да хвалят Бога до момента на смъртта си. Също така почитаме тристата мъченици в Картаген, които загинаха от меч, вместо да приемат арианското кръщение.

Смъртта на Гензерих през 454 г. донесла малко облекчение, тъй като след кратка пауза неговите наследници Хунерих (477-484) и Гонтамунд (484-497) продължили преследването също толкова жестоко, както преди. Християнска Африка живяла под вандалско иго почти 100 години: свободата от преследване не била сигурна, докато силите на Юстиниан не победили и не прогонили вандалите през 523-525 г. Африканската църква, някога фар на християнството, никога не възвърнала предишната си жизненост.

Нашият достопочтен отец Антоний от Сия (1556)

Свети Антоний е един от светите закрилници на иконографите.

Той е роден през 1477 г. в руско село близо до Архангел. От ранна възраст се посвещава на четене на свещени книги и изработване на икони. Когато родителите му умират, той постъпва на служба при богат господар в Новгород и по-късно се жени за дъщерята на господаря. Но по-малко от година след женитбата си овдовява. Отчаял се от земните утехи, той раздава богатството си на бедните и, притежавайки само дрехите, които носи, отива да стане монах в манастира „Свети Пахомий“. Там той се отличава в молитва, бдение и аскеза, молейки се през по-голямата част от нощта, поемайки най-тежката работа през деня и хранейки се само през ден. След кратко време е ръкоположен за свещеник.

Няколко години по-късно той и двама негови спътници, търсейки по-уединен живот за молитва, пътуват до студените брегове на Бяло море и основават малко монашеско братство, където река Сия се влива в езерото Михайлов. Те живеят в пълна бедност, препитавайки се от събиране на гъби и диви плодове. Много пъти чуват звука на камбани, въпреки че наблизо няма църква или жилище. С течение на времето други братя са привлечени към мястото и с помощта на великия московски княз е основан манастир. Когато манастирската църква изгаря, икона на Света Троица, нарисувана от Свети Антоний, по чудо оцелява невредима и по-късно извършва много чудеса. Самият светец се оттегля в горите, живеейки сам в продължение на много години, докато не е призован обратно от духовните си деца, за да служи като игумен на манастира. Предвидил собствения си край, той почина в мир през 1556 г. Той моли тялото му да бъде хвърлено в езерото, но учениците му, послушни във всяко друго отношение, не изпълняват молбата му. Гробницата му е източник на много чудеса през следващите години.