2 Солунци 2.1-12 (Апостол)

1А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, 2да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден. 3Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, 4който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. 5Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? 6И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. 7Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, - 8тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби 9тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, 10и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. 11И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, 12та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.

Евреи 13.7-16 (Апостол, Св. Александър)

7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

Лука 12.48-59 (Евангелие)

48който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква. 49Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! 50С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това! 51Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла; 52защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; 53баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си. 54Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива; 55а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива. 56Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате? 57А защо и сами от себе си не съдите, що е право? 58Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница; 59казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.

Лука 12.32-40 (Евангелие, Св. Александър)

32Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. 33Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; 34защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 35Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени; 36и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. 37Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. 38И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги. 39Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 40Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

Света великомъченица Варвара (290)

„Света Варвара била от Хелиопол Финикийски и живяла по време на царуването на Максимиан. Тя била дъщеря на един идолопоклонник на име Диоскор. Когато Варвара навършила пълнолетие, тя била просветена в чистото си сърце и тайно повярвала в Светата Троица. Приблизително по това време Диоскор започнал да строи баня; преди да бъде завършена, той трябвало да замине, за да се погрижи за определени неща, и в негово отсъствие Варвара наредила на работниците да построят трети прозорец в допълнение към двата, които баща ѝ бил заповядал. Тя също така издълбала знака на кръста с пръст върху мрамора на банята, оставяйки спасителния знак издълбан толкова дълбоко в мрамора, сякаш е бил направен с железен инструмент. Когато бил написан Синаксарът на Света Варвара, мраморът на банята и кръстът, издълбан от Света Варвара, все още били запазени и там били извършени много изцеления. Когато Диоскор се върнал, той попитал защо е бил добавен третият прозорец; Варвара започнала да му разказва тайната на Троицата.“ Тъй като тя отказала да се отрече от вярата си, Диоскор измъчвал Варвара нечовешки и след като я подложил на много страдания, я обезглавил със собствените си ръце през 290 г. (Великият часовник)

Нашият праведни отец Йоан Дамаскин (760)

Тази божествено просветена Арфа на Духа беше едновременно един от най-великите химнографи на Църквата и един от най-великите ѝ богослови и защитници на вярата.

Град Дамаск в Сирия пада под мюсюлманите през 635 г. По времето на халифа Абдул-Малик, отговорността за управлението на християнското население е поверена на Сергий Мансур, виден християнин на града. Този Сергий се стремял да управлява по благочестив начин въпреки многото ограничения, наложени от халифа, и посвещавал богатството си на милостиня и откупване на християнски затворници. Синът му Йоан е роден през 675 г. и заедно с осиновения си брат Козма (14 октомври) е възпитан да обича и служи на Христос.

Йоан, чието изключително образование включваше перфектно познаване както на гръцки, така и на арабски език, влезе в гражданската администрация и в крайна сметка наследи поста на баща си при халифа. Когато император Лъв Исавр започва да атакува светите икони, свети Йоан предприема енергична защита на Вярата чрез писма до кореспонденти из цялата империя. Обикновено императорът би убил или изгнал директно светеца, но тъй като той живееше в мюсюлмански земи, императорът не можеше да го докосне (интересен пример за това как ислямът неволно допринася за защитата на християнската вяра). Затова нечестивият император разпространява фалшиво писмо, което създава впечатлението, че Йоан крои заговор срещу халифа. Когато това писмо попада (както е планирано) в ръцете на халифа, той се разгневява и нарежда да отсекат дясната ръка на светеца. Същата вечер Йоан поставя отрязаната си ръка пред иконата на Божията майка и се моли със сълзи тя да бъде възстановена. Събуждайки се, той установява, че ръката му е била възстановена по чудо. Чудото убеждава халифа в невинността на неговия съветник и Йоан получава възстановяване на благоволението си; но сега Йоан не искал нищо повече от светски почести и желаел само да бъде монах. Отказвайки се от поста си, той раздал богатството си на бедните и заминал за Йерусалим, за да стане монах в манастира „Свети Сава“.

Игуменът на манастира поставил Йоан под ръководството на старейшина, който му заповядал да няма нищо общо с философия, наука, поезия, песнопения или четене, а безропотно да се отдава на обикновени задачи, за да напредва в смирение. Това и направил светецът. Няколко години по-късно обаче един монах, скърбящ за смъртта на брат си, убедил Йоан да напише погребален химн за негова утеха. От състрадание Йоан написал химна, който се използва и до днес в погребалната служба. Заради непослушанието си на Йоан била възложена задачата да почисти на ръка всички тоалетни на манастира, което той отново направил без оплаквания. Няколко дни по-късно Богородица се явила на стареца и му казала да позволи на Йоан да композира химни и стихотворения, които, както му казала тя, ще надминат Давидовите псалми по красота и изящество.

Така монахът Йоан започнал да пише големия набор от вдъхновени химни, които красят църковните служби. Сред тях са Канонът, пеен на Пасхалната служба, както и повечето от възкресните химни на Октоиха.

Поетичните дарби на Свети Йоан са били съчетани с даровете му за изразяване на църковното богословие: той е написал мощна защита на иконите (отпечатана под TITLEто „За светите образи“), пълно изложение на православната вяра („За православната вяра“) и първото писмено опровержение на исляма, което е разбрал добре, докато е служил в двора на халифа.

В напреднала възраст Йоан е ръкоположен за свещеник от Йерусалимския патриарх. Той починал в мир през 760 г. на осемдесет и четири години.

Свети Генадий, архиепископ Новгородски (1505)

Той бил от благороден произход, но започнал монашески живот във Валаам. Живял като отшелник на остров Соловки от 1430 до 1447 г., когато бил назначен за игумен на Чудовския манастир в Москва. През 1484 г. става епископ на Новгород. Той открил, че татарските нашествия са разрушили Църквата до такава степен, че пълен текст на Светото писание едва ли можел да се намери в цяла Русия. Той наредил и ръководил публикуването на първото печатно славянско издание на Светото писание, основал училища за обучение на духовенството, възстановил реда в богослуженията и се борил с различни ереси. Неговата преданост му спечелила врагове и той се отказал от епископския си сан, за да се оттегли отново в манастир. Починал в мир през 1505 г.