Евреи 3.5-11, 17-19 (Апостол)

5И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести. 6А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай. 7Поради това, както Светий Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му, 8да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, 9дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години. 10Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми. 11Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище". 17Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята? 18А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните? 19И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.

Лука 20.27-44 (Евангелие)

27Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; 29имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен; 30тая жена взе вторият; и той умря бездетен; 31взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца; 32след всички умря и жената; 33и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. 34Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; 35но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, 36и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. 37А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. 38Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи. 39На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза. 40И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: 41как казват, че Христос е син Давидов? 42А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, 43докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

Света Дева и мъченица Анисия (298)

Тя е родена в благочестиво, благородно и много богато семейство в Солун. Когато и двамата ѝ родители умират, докато е юноша, Анисия се посвещава на Христос, небесния Младоженец. Тя отхвърля всичките си бижута и изящни дрехи, обличайки се като простолюдка. Освободява всичките си многобройни роби, като дава на всеки от тях щедра сума пари, за да се утвърдят. Тя раздава цялото си наследство, което включва големи имения. Оттогава нататък тя прекарва дните си в посещение на болни, помага на вдовици и сираци и особено помага на християни, страдащи от преследване. Тя посещава затворниците, носи им храна и вода и се грижи за раните им. През цялото време, което не е посветено на подпомагане на бедните или потиснатите, тя прекарва в молитва в малка килия. Една от молитвите ѝ е била тя, подобно на тези, на които е помагала, да бъде удостоена с мъченическия венец.

Един ден, докато отивала на църква, императорски войник я заговорил и грубо я разпитал. Когато тя открито заявила, че е християнка, войникът я сграбчил и я завлякъл в идолски храм, където ѝ заповядал да принесе жертва. В отговор тя само му плюла в лицето. Разгневеният войник извадил меча си и го забил в ребрата ѝ, убивайки я. Няколко благочестиви християни взели тялото ѝ и го погребали извън града. Когато гоненията приключили, на мястото на погребението ѝ била построена църква в нейна чест.

Свети отец Макарий, митрополит Московски и на цяла Русия (1563)

Той е роден в Москва през 1492 г. Когато баща му умира, майка му става монахиня, а той монах, получавайки монашеското име Макарий. Той става иконограф с рядък талант. През 1523 г. е ръкоположен за свещеник и е посветен на игумен на Лучския манастир; три години по-късно е ръкоположен за архиепископ на Новгород и Псков, епархия, която е била вакантна в продължение на много години. Като архиепископ той изпраща мисионери сред местните народи в далечния север на Русия и в собствената си епархия се бори срещу езичеството, все още разпространено сред хората. Той урежда живота в манастирите на своята епархия, които са изпаднали в самодоволство.

През 1542 г. е избран за митрополит на Москва и глава на Руската църква. Пет години по-късно коронясва първия руски цар Иван Василиевич. През 1551 г. свиква Събора на стоте глави, който осъжда различни ереси, разпространени по това време, установява принципите на християнското поведение и образование и установява правила за иконографията и църковното изкуство. През цялото си време като йерарх той продължава да рисува икони и през 1553 г. довежда до издаването на първите книги, отпечатани на руски език. Когато Казанското ханство пада, той незабавно изпраща мисионери, за да покръстят татарите.

Когато царят, който почитал свети Макарий, го помолил за духовна книга, той бил изненадан и недоволен, че му е даден екземпляр от заупокойната служба; но светецът му казал, че всеки, който внимателно прочете тази книга и приложи думите ѝ, никога няма да съгреши.

Свети Макарий починал в мир в Москва през 1563 г. и народното му почитане започнало веднага. През 1988 г. той бил официално прославен от Руската църква.