1 Тимотей 1.18-20, 2.8-15 (Апостол)

18Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин, 19имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата; 20от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват. 8И тъй, желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение; 9също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетенки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, 10а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие. 11Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. 12На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. 13Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; 14и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; 15но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.

Лука 15.1-10 (Евангелие)

1Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат. 2А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях. 3Но Иисус им каза тая притча: 4кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? 5А като я намери, вдига я на раменете си радостен; 6и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца. 7Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? 9А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма. 10Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.

Нашият преподобни отец Даниил Стълпник (490)

Той бил от Самосата в Месопотамия и станал монах на дванадесетгодишна възраст. Като млад монах посетил Свети Симеон Стълпник (1 септември), за да получи неговото благословение. Години по-късно се преместил в околностите на Константинопол по молба на свети патриарх Анатолий (3 юли), когото излекувал от смъртоносна болест чрез молитвите си. Известно време Даниил живял в църквата „Архангел Михаил“ в Анапл, но девет години по-късно Свети Симеон Стълпник му се явил във видение и му казал да подражава на аскезата на Симеон - да живее на стълб. През останалите тридесет и три години от живота си светецът правил точно това. Стоял неподвижно в молитва, независимо от времето: веднъж след буря учениците му го намерили покрит с лед. Той бил много обичан от няколко императори (включително Лъв Велики), които го потърсили за съвет. Починал на осемдесет и четири години, след като преживял царуването на трима императори.

Свети Никон Сухопещърски от Киевските пещери (1101)

Той бил монах в Киев, отведен в робство от банда половци (тюркски нашественици, които тревожели страната по това време) заедно със свети мъченик Евстратий (памятник на 28 март). Смирено отказал да бъде откупен от семейството си и затова претърпял тежък плен в продължение на три години. Въпреки това, той непрестанно се молил за похитителите си, правил чудеса заради тях и веднъж изцелил водача им от смъртоносна болест. Един ден свети Евстратий му се явил във видение и му казал, че ще бъде освободен след три дни. Когато казал на похитителите си, те прерязали сухожилията на коленете и глезените му и го държали под стража. Но в определеното време той бил по чудо пренесен в Киев, където внезапно се появил в църква сред смаяните си братя. Светецът не искал да му свалят веригите, докато игуменът му не казал: „Братко, ако Господ искаше да те види в тези вериги, нямаше да те избави от плен!“ Той бил толкова изтощен от трудностите си, че станал известен като Никон Сухия. По-късно похитителят, когото той беше излекувал, дошъл в Пещерния манастир и станал ученик на бившия си роб.

Нашият преподобни отец Лука Новият столпник (979)

Той бил анадолец и в младостта си служил във византийската армия във войната срещу българския цар Симеон. След войната напуснал армията, за да стане монах и с времето бил ръкоположен за свещеник. Известно време служил като армейски капелан, живеейки дори по-аскетично, отколкото като монах, и раздавал всичките си притежания на нуждаещи се войници.

Той постъпил в манастира „Свети Захария“ на планината Олимп във Витиния, където бил назначен за управител. Там неговите аскетични трудове достигнали нови нива. Той държал голям камък в устата си, за да не може да говори, и прекарвал всяка нощ на дърво. Когато подвизите му заплашвали да привлекат възхищение, Лука избягал в родината си и живял няколко години в уединена пещера. След това, следвайки стъпките на Симеон Стари (1 септември), Симеон Млади (24 май), Даниил (днес) и Алипий (26 ноември), той започнал да живее като стилит, обитавайки висок стълб близо до Константинопол. Тук той станал мощен ходатай за онези, които се стичали при него за изцеление или съвет, и безброй чудеса били извършени чрез неговите молитви.

Свети Лука живял на своя стълб повече от четиридесет години без прекъсване и починал в мир, на повече от сто години. Погребан е в манастира „Свети Басиан“.