1 Солунци 4.1-12 (Апостол)

1И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това; 2защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса. 3Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, 4всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, 5а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога, 6и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и по-преди ви говорихме и свидетелствувахме. 7Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост. 8И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас. 9А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго, 10защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате, 11и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме, 12за да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого.

Лука 11.42-46 (Евангелие)

42Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте. 43Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата. 44Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят. 45На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш. 46Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.

Свети великомъченик Яков Персиец (421)

„Този светец бил от град Битлаба и бил от благороден произход; той бил най-близкият и най-уважаваният приятел на Исдигер (или Яздигерд) I, крал на Персия (управлявал 399-420 г.). Въпреки че бил християнин от младостта си, Яков се отрекъл от Христос, защото бил привлечен от приятелството и ласкателствата на краля. Когато майка му и съпругата му научили за това, те му заявили с писмо, че повече няма да имат нищо общо с него, тъй като той е предпочел временна слава пред любовта към Христос. Наранен в душата си от тези думи и идвайки на себе си, светецът плакал за грешката си и се отрекъл от поклонението на идолите. Затова, разгневен извънредно, кралят - това бил Бахрам (или Вараран) V (управлявал 421-438 г.), син и наследник на Исдигер - го осъдил на най-горчива смърт, на каквато дори груб звяр не е бил осъден: тоест, тялото му било разчленено на всяка става на ръцете и краката му. И“ и така, когато бил разсечен на парчета, чак до бедрата и раменете, смелият мъченик най-накрая бил обезглавен през 421 г.“ (Великият часовослов)

Кончина на архимандрит Лазар (Мур) (1992 г.) (14 ноември ст. ст.)

Въпреки че не е прославен от Църквата, отец Лазар е пионер и пример за Православието на Запад.

Той е роден в Англия през 1902 г. В ранните си години се премества в Западна Канада, където работи като земеделски работник в продължение на няколко години. Докато работи в Алберта, усеща призванието да стане мисионер и отива в английски мисионерски колеж в продължение на пет години.

За съжаление, нашите източници не са сигурни как е стигнал до православната вяра от това неочаквано начало. Но през 1934 г. той прекарва седем седмици на Атон, след което живее като монах в Югославия. Ръкоположен е за свещеник от архиепископ Теофан (Руска православна църква в чужбина), след което е изпратен в Палестина, за да служи на руската мисия в Йерусалим.

През 1948 г. новата държава Израел дава имота на мисията на Съветския съюз и мисията е лишена от собственост. Отец Лазар служи като свещеник в руския манастир в Айн Карим и Трансйордания, след което е изпратен в Индия през 1952 г., където помага в православната мисионерска работа в продължение на двадесет години. Няколко от неговите книги и преводи, като например биографията/изследването му за Свети Серафим Саровски, са написани, докато живее в Индия. Докато е там, той се запознава с майка Гаврилия от Гърция, чиято красива биография „Аскет на любовта“ включва добри описания за него по време на живота му в Индия. Въпреки че е много строг в православието си, той е гъвкав във външните си проявления: в Индия носи бяло, а не черно расо, защото черното облекло има обидни конотации за индийския народ.

През 1972 г. отец Лазар е призован в Гърция, след това през 1974 г. в Австралия, където служи девет години. През 1983 г. се премества в Калифорния в отговор на призива на отец Питър Гилквист да помогне на членовете на бившата „Евангелска православна църква“ в преминаването им към православието. През 1989 г. се премества в Аляска, където продължава тази работа. Почива в Ийгъл Ривър, Аляска, през 1992 г. Следва откъс от разказ за последните му дни, разказан от членове на неговата общност в Ийгъл Ривър:

„Баща ми винаги се подписваше с ПДВ, „Пътуване с ангели“. Няколко дни преди смъртта си, след като години наред се бореше с рака, използвайки вярно Иисусовата молитва като лекарство за мъката си, Архангел Михаил се явил, за да му помогне. Последното му пътуване към дома започнало, ПДВ... „времето на отпътуването ми наближи. Аз се борих в добрата битка, завърших попрището, опазих вярата.“ (2 Тимотей 4:6-8)

Св. преподобни Теодосий Търновски (1363)

Свети Теодосий Търновски е един от най-видните български подвижници и духовни учители от XIV в. Ученик на Свети Григорий Синаит, основоположника на исихазма, Теодосий се подвизава в Парорийската пустиня, а по-късно основава манастир в Килифаревските планини край Велико Търново. Манастирът му става център на духовен и книжовен живот, привличайки множество монаси и учени.

Свети Теодосий съветва цар Иван Александър и Търновския патриарх Теодосий да свикат Църковен събор в Търново през 1350 г., на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. Сред учениците му са преподобни Роман Търновски и бъдещият патриарх Евтимий. Св. Теодосий почива мирно на 27 ноември 1363 г. в Константинопол.