Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
4Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, 5макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), 6и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, 7за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса. 8Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; 9не е от дела, за да не би някой да се похвали. 10Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.
26И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. 35И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 36А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. 37И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. 38Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: 39върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Той е бил наставен във вярата Христова от самия Свети Петър и може би е Климент, споменат от апостол Павел като сътрудник във Филипяни 4:3. Той е ръкоположен за епископ на Рим около 91 г.; някои предания го наричат първият епископ на Рим, други - третият след Свети Лин и Анаклет. (Това не е непременно противоречиво: в апостолската епоха длъжностите на старейшина и епископ не са били строго разграничени и тримата епископи може да са служили едновременно или на свой ред.) Той е автор на Посланието на Климент, което е било толкова високо ценено в ранната Църква, че често се среща в ранните версии на Новия Завет. Светият епископ е извършил безброй обръщания във вярата в Рим, дори е довел префекта Сисиний и съпругата му Теодора до вярата, след като по чудо ги е излекувал от слепота. Успехът на епископа толкова разгневил император Траян, че той наредил Климент да бъде заточен в Крим, на далечната източна граница на империята. Там светият епископ продължил да върши чудеса на евангелизацията, основавайки седемдесет и пет църкви за една година и обръщайки безброй езичници към вярата в Христос. Накрая, за да спре делото на светеца, управителят на областта го измъчвал жестоко, след което го хвърлил в Черно море с котва на врата. Повече от 700 години по-късно, през 860 г., свети Кирил (паметен на 11 май) пристигнал в Крим, изпратен от свети Фотий, патриарх на Константинопол. Той намерил мощите на свети Климент вярно съхранявани там и донесъл част от тях обратно в Константинопол.
Свети Петър е бил епископ на Александрия в продължение на дванадесет години. Именно той отлъчва Арий. Когато някои от последователите на Арий се обръщат към епископа с молба да възстанови Арий в общението на Църквата, те са изненадани от категоричния отказ на епископа, тъй като еретикът все още не е бил ясно и публично изявил богохулното си учение, че Синът е творение на Отца. Тогава светият епископ разкрива на тези последователи видение, което е видял, в което Христос му се явява като дете, облечено в дреха, разкъсана наполовина от главата до петите. Когато свети Петър попитал Господ кой е разкъсал дрехата Си, той казал, че Арий е този, който не трябва да бъде приеман отново в общение. Светият епископ е обезглавен по време на управлението на Максимин. Той е наречен „Печатът на мъчениците“, защото е последният епископ на Александрия, претърпял мъченичество под управлението на езическите императори.
Той бил войник от Византия, един от защитниците на Смоленск, когато е обсаден от татарите през 1238 г. Един ден Божията майка се явила на Меркурий и му казала, че татарите подготвят изненадваща атака - и освен това, че трябва да грабне оръжие и да атакува врага сам. Уповавайки се изцяло на Бог, самотният войник се хвърлил срещу татарската войска, викайки „Пресвета Богородице, помогни ми!“. Той бързо бил обкръжен и посечен и се оказало, че действието му е било толкова безразсъдно, колкото изглеждало, когато жена начело на славна войска, обградена от светлина, се появила и отблъснала татарската армия. На следващата сутрин жителите на Смоленск намерили земята покрита с телата на враговете си. Те погребали Меркурий в катедралата, където оттогава той е почитан като мъченик.