Библейски четива (Синодален превод)
Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)
1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.
Съставно 3 - Премъдрост Соломонова 4, 5 (Вечерня)
1Праведният човек, ако дойде до своя край, ще бъде в покой. Праведният, който умира, ще осъди беззаконните, които са живи; защото те ще видят края на праведния и няма да разберат какво са замисляли за него. Защото Господ ще съкруши беззаконните, ще ги направи безгласни и ще ги хвърли стремглаво, и ще ги разклати от основите им, и те ще бъдат напълно победени в скръб, и паметта им ще изчезне. Те ще дойдат със страх при отчитането на греховете си, и беззаконията им ще ги изобличат пред лицето им. Тогава праведният ще застане с голяма смелост пред онези, които го угнетяваха и правеха трудовете му без значение. Когато видят това, те ще се смутят от голям страх и ще се удивят на чудото на неговото спасение. Защото ще казват, като се разкайват, и с мъка ще стенат и ще казват: „Това ли е онзи, когото ние, безумните, някога превърнахме в присмех и пословица на укор? Смятахме живота му за безумие и края му за безчестие. Как той беше причислен към синовете Божии и получи своя дял със светиите? Затова ние се отклонихме от пътя на истината и светлината на правдата не ни огря, и слънцето не изгря за нас. Ние се наситихме с пътища на беззаконие и погибел и вървяхме по непроходими пътеки, но не познахме пътя Господен.
Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня)
1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“
Лука 24.12-35
(5-то утринно Евангелие)
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Йоан 10.1-9
(Утринно Евангелие)
1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
2а който влиза през вратата, пастир е на овците:
3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)
1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
Евреи 7.26-8.2
(Апостол, Св. Инокентий)
26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,
27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.
28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.
1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,
2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.
Матей 25.14-30 (Евангелие)
14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Йоан 10.9-16
(Евангелие, Св. Инокентий)
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.