Библейски четива (Синодален превод)
Филипяни 3.1-8 (Апостол)
1Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.
2Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване,
3защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме,
4макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз,
5обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин,
6по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен.
7Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда.
8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,
Евреи 13.7-16
(Апостол, Св. Йоан Кочуров)
7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.
8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.
9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха.
10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.
11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана,
12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти.
13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му;
14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим.
15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му.
16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
Лука 7.17-30 (Евангелие)
17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.
18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това.
19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;
23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.
24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.
29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана;
30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.
Лука 12.32-40
(Евангелие, Св. Йоан Кочуров)
32Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.
33Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;
34защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени;
36и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.
37Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.
38И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.
39Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
40Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
Жития на светиите
Светите апостоли Стахий, Апелес, Амплиас, Урбан, Нарцис и Аристобол.
Те са сред Седемдесетте. И шестимата са споменати от св. Павел в шестнадесета глава на Посланието му до римляните. Стахий е назначен за епископ на Византия от апостол Андрей и е почивал в мир през 54 г. Апелес става епископ на Хераклея в Мала Азия. Амплиас и Урбан са ръкоположени за епископи в Македония от св. Андрей; и двамата умират като мъченици. Нарцис става епископ на Атина и умира като мъченик. Аристобол става епископ на Британия, където почива в мир.
Новомъченик Николай от Хиос (1754)
Отгледан в благочестие, той работи като каменоделец, докато инцидент не го лиши от разсъдъка и способността да говори. Местните турски владетели се възползват от състоянието му, за да го обявят за мюсюлманин. В продължение на години след това той работи като овчар, докато не срещна монах на име Кирил, който се молеше усърдно да му бъдат възвърнати разсъдъците. Той се възстанови по чудо и почти веднага беше изпълнен с желание да се покае и да живее само за Христа, посвещавайки се на молитва, пост и бдение. Малко по-късно той беше несправедливо заподозрян в престъпление от (християнските) жители на селото си и беше изведен пред турските власти. Когато го разпитват, той заявява: „Роден съм християнин, възпитан съм като християнин, никога не съм се отрекъл от Христос заради исляма и никога няма да се отрека от Него, а ще умра като християнин.“ Заради това е жестоко измъчван. Много местни християни, включително селският свещеник, се страхували за собствената си безопасност и го призовавали да се отрече от Христос, но Николай само ги смъмрил и останал непоколебим. След много дни на изтезания той най-накрая бил убит с меч. Синаксарионът разказва как гъста тъмнина паднала над целия остров Хиос. Когато ужасените турци изгорили тялото на мъченика, за да се отърват от това чудо, те се ужасили още повече, когато от пламъците се издигнала небесна миризма, разкриваща влизането на светеца във вечната слава.