1 Петрово 3.10-22 (Апостол)

10"Защото, който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи, 11нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него, 12защото очите на Господа са обърнати към праведните, и ушите Му - към молитвите им, а лицето Господне е против ония, които правят зло, за да ги изтреби от земята." 13И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро? 14Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте; 15Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда, 16имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот. 17Защото, ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло; 18понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, 19с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, 20и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата; 21образът на тая вода - кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа, 22Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили.

Марк 12.18-27 (Евангелие)

18След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 19Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си. 20Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство. 21Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият. 22Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената. 23И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена. 24Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия? 25Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата. 26А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"? 27Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.

Нашата почитаема майка Домника (Домнина) (ок. 474)

Тя е родена в Рим и е отгледана в любов към Христос. Тя тайно напуска родителския си дом и пътува с кораб до Александрия, където намира подслон при четири добродетелни езически девици. Благодарение на нейния пример и съвети, с времето тези четири девици са подтикнати да се откажат от идолопоклонството и да приемат вярата на Домника. След това петте отплавали за Константинопол, където се казва, че патриарх Нектарий (11 октомври) бил уведомен за пристигането им от ангел и ги посрещнал на пристанището. Патриархът сам кръстил четирите девици, давайки им имената Доротея, Евантия, Нона и Тимотея, след което настанил тях и Домница в манастир.

Скоро славата за чистия живот на Домница, нейното мъдро учение и чудотворните й изцеления се разнесе из целия град, и дори император Теодосий, заедно с императрицата и двора си, дойде да я види. Скоро тълпите направиха невъзможно за нея и сестрите ѝ да водят небесния живот, заради който бяха влезли в манастира; затова те преместиха манастира на отдалечено, обитавано от демони място, където някога често се извършвали екзекуции, тъй като всички избягваха района. Тук по заповед на императора беше построен нов манастир и сестрите намериха мир.

Славата на Света Домника продължила и тя станала не само лечителка, но и оракул за град Константинопол, предсказвайки смъртта на император Теодосий и последвалите я безредици. Тя починала в мир, като първо поверила грижата за манастира на Доротея. В момента на смъртта ѝ целият манастир се разтърси, а присъстващите видяха Света Домница, облечена като булка, да бъде отнесена към небето, ескортирана от група монаси и монахини, облечени в бяло.

Свети Атик, патриарх на Константинопол (425)

Роден в Себасте, Армения, той е отгледан от монаси, които изповядвали ереста на Македоний, отричаща нетварната божественост на Светия Дух; но когато пораснал, той отхвърлил тази заблуда и приел православната вяра. Заселва се в Константинопол и става свещеник в Великата църква. Въпреки че имал малко формално образование, невероятната му памет, ревността му към Христос и мощните му проповеди го направили популярен сред всички и той бил избран за патриарх през 406 г., по време на царуването на император Аркадий. Той служи като пастир на Църквата в продължение на двадесет години, управлявайки винаги с мъдрост и умереност. Въпреки че беше непреклонен в точното спазване на вярата, той възприе помирителен и убедителен подход към еретиците и схизматиците; по този начин успя да върне много хора в Църквата, вместо да ги отблъсне. Най-известният му подвиг е възстановяването на името на Свети Йоан Златоуст в диптихите. Свети Йоан е бил несправедливо лишен от почитане в Патриаршията след изгнанието си, което е довело до разкол; възстановяването на почитането му не само е поправило тежка несправедливост, но и е излекувало разкола. Свети Атик също е председателствал повторното освещаване на „Света София”, която е била изгорена през 404 г. по време на бунтовете, последвали изгнанието на Свети Йоан Златоуст. Той е починал в мир през 425 г.

Свети Северин (482)

Свети Северин пристигнал в граничната област на днешните Германия и Австрия от изток – вероятно от египетската пустиня – за да се грижи за римските християни, които били застрашени от нахлуващите варвари по време на разпадането на Римската империя. Той останал там до края на живота си. Докато бил там, съветвал както обикновените хора, така и царете да поставят вечния живот на първо място и ги учел да бъдат щедри един към друг и да водят истински християнски живот. Построил манастир и защитил от зло онези, които се събрали около него. Както предсказал, монасите и другите християни, които го последвали, избягали на сигурно място в Италия, като взели със себе си нетленните мощи на Свети Северин. Мощите му все още се почитат във Фратамаджоре, Италия (близо до Неапол).

—от календара на Свети Херман за 2006 г.