Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 35.1-10
(1-ви час, пророчество)
1Ще се развесели пустинята и сухата земя, и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин;
2великолепно ще цъфти и ще се радва, ще тържествува и се весели; славата на Ливан ще й се даде, великолепието на Кармил и Сарон; те ще видят славата на Господа, величието на нашия Бог.
3Укрепете ослабналите ръце и уякчете треперещите колена;
4кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия: Той ще дойде и ще ви спаси.
5Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат.
6Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее; защото води ще бликнат в пустинята, и потоци - в степите.
7И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя - във водни извори; в жилището на чакалите, дето те почиват, ще стане място за тръст и рогоз.
8И там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свет път; нечистият не ще ходи по него; но той ще бъде само за тях; които ходят по тоя път, дори и неопитните не ще се заблудят.
9Лъв не ще има там, и лют звяр не ще възлезе по него; той няма да се намери там, а ще ходят изкупените.
10И ще се върнат избавените от Господа, ще дойдат на Сион с радостно възклицание; и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие, а скръб и въздишка ще се отдалечат.
Деяния 13.25-33
(1-ви час, апостол)
25А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: "за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете".
26Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.
27Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;
28и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.
29А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.
30Но Бог Го възкреси от мъртвите;
31през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.
32И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,
33както и във втория псалом е писано: "Син Мой си Ти: Аз днес Те родих".
Матей 3.1-11
(1-ви час, Евангелие)
1В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня
2и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
3Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му".
4А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.
5Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него
6и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
7И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
8Сторете, прочее, плод достоен за покаяние
9и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;
10и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън;
11аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;
Исаия 1.16-20
(3-ти час, пророчество)
16Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
18Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.
19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
Деяния 19.1-8
(3-ти час, апостол)
1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.
3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
7Всички бяха около дванайсет души.
8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
Марк 1.1-8
(3-ти час, Евангелие)
1Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
2както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."
3"Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."
4Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
5И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
6А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
7И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;
8аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
Исаия 12.3-6
(6-ти час, пророчество)
3Тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението,
4и ще кажете в него ден: славете Господа, призовавайте името Му; разгласяйте между народите делата Му; напомняйте, че името Му е велико;
5пейте Господу, защото Той е направил нещо велико - нека знаят това по цяла земя.
6Весели се и радвай се, жителко Сионова, защото велик е посред тебе Светият Израилев.
Римляни 6.3-11
(6-ти час, апостол)
3Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?
4И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
5Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,
6като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
7защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
8Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,
9знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.
10Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.
11Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.
Марк 1.9-11
(6-ти час, Евангелие)
9И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.
10И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него.
11И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.
Исаия 49.8-15
(9-ти час, пророчество)
8Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия,
9да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища;
10не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.
11И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати.
12Ето, едни ще дойдат отдалеч; и ето - едни от север и от морето, а други - от земя Синим.
13Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци.
14А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави!
15Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.
Тит 2.11-14, 3.4-7
(9-ти час, апостол)
11Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци,
12като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век,
13и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос,
14Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.
4А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога,
5Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго,
6Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител,
7та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.
Матей 3.13-17
(9-ти час, Евангелие)
13Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него.
14А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?
15Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.
16И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
17И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
1 Петрово 1.1-2, 10-12, 2.6-10 (Апостол)
1Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани
2по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва!
10за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат,
11като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава;
12тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите.
6Ето защо в Писанието е казано: "ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами".
7И така, за вас, вярващите, Той е драгоценност, а за невярващите - "Камък, Който отхвърлиха зидарите, но Който стана глава на ъгъла", и "Камък на препъване и Камък на съблазън",
8о Който се те препъват, като се не покоряват на словото; за това са и отредени.
9Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина;
10вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани.
Марк 12.1-12 (Евангелие)
1И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
2И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
3А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.
4Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.
5Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.
6А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.
7Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.
8И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.
9Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
10Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
11това стана от Господа, и е дивно в очите ни"?
12И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.