Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Галатяни 6.11-18 (Апостол, Неделя преди Въздвижение)

11Вижте, колко много ви написах с ръката си. 12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; 13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; 14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. 15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. 16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. 17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. 18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.

2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол)

6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. 7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. 8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; 9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. 10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. 11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, 12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. 13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

Йоан 3.13-17 (Евангелие, Неделя преди Въздвижение)

13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. 14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, 15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. 16Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. 17Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

Матей 22.35-46 (Евангелие)

35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: 36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? 37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: 38тази е първа и най-голяма заповед; 39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; 40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. 41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: 42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. 43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: 44"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? 45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? 46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Светите прародители на Бога Йоаким и Анна

Свети Йоаким беше от племето на Юда и потомък на цар Давид. Света Анна беше от племето на Леви, дъщеря на свещеник на име Матан. Три дъщери имаше Матан: Мария, Зоя и Анна. Мария стана майка на Саломея, носещата миро; Зоя роди Елисавета, майка на Свети Йоан Кръстител; а Анна се омъжи за Йоаким в Назарет. Йоаким и Анна, за тяхна голяма скръб, бяха бездетни в продължение на петдесет години. Те живееха в молитва и запазваха само една трета от доходите си за себе си, като даваха една трета на бедните и една трета на Храма. Веднъж, когато бяха дошли в Ерусалим, за да принесат жертва в Храма, Йоаким беше публично осмиван от първосвещеника Исахар заради бездетността си. Йоаким и Анна, дълбоко наскърбени, се молеха горещо Бог да им дари чудото, което беше извършил за Авраам и Сара, и да им даде дете в старостта им. Веднъж, докато всеки от тях се молеше насаме на уединено място, на всеки от тях се явиха ангели и им разкриха, че ще им бъде дадена благословена дъщеря, „чрез която ще бъдат благословени всички народи и чрез която ще дойде спасението на света“. И двамата се втурнали към дома, за да си разкажат радостната вест, и се прегърнали, когато се срещнали. (Това е моментът, изобразен на иконата им.) Анна заченала и родила Пресветата Богородица. И двамата починали в мир, не много след като я изпратили да живее в Храма.

Памет на Третия Вселенски събор (431)

Съборът, свикан от император Теодосий Младши, се събра в Ефес. Двестата отци, събрали се там, осъдиха учението на Несторий, патриарх на Константинопол, който не наричаше Светата Дева Мария Богородица (Божия Родителка), а само Христородица (Христоноска). Светите отци на Събора ясно потвърдиха, че Дева Мария е и трябва да се нарича Божия Майка. Те също така потвърдиха учението на първите два Събора и постановиха, че Никейският символ на вярата не може да бъде променян (както по-късно беше направено от Западната църква).

Свети мъченик Севериан от Себасте (320)

Той беше виден гражданин на Себасте по времето на царуването на Лициний. Когато Четиридесетте мъченици от Себасте (9 март) бяха в затвора, той ги окуражаваше и утешаваше. Заради това и заради християнския си пример, който беше обърнал много езичници в региона, провинциалният управител Лисий заповяда да бъде арестуван. Но преди войниците да успеят да го намерят, той се яви пред управителя и открито изповяда вярата си. Заради това беше подложен на много дни ужасни мъчения, по време на които постоянно увещаваше вярващите, които го следваха, да останат твърди в изповядването си на Христос. След удивителна издръжливост на мъченията си, той предаде духа си на Бога.

По време на погребението на светеца съпругът на една от слугините му беше чудесно възкресен от мъртвите и живя още петнадесет години. Християните не можеха да решат къде да погребат Севериан, затова изплетоха венец от цветя и го положиха върху тялото му, за да очакват знак от небето. Орел взе венеца и го пусна в близката гора. Християните погребаха мъченика там, където падна венецът; гробът му стана извор на чудеса, а човекът, който беше възкресен от мъртвите, се грижеше за него до края на живота си.

Светият ни отец Киаран от Клонмакнойс (549)

Роден в семейството на колесар в Ирландия, той постъпил в монашеския живот, когато бил много млад, в манастира Клонард, където станал ученик на Св. Финниан (12 декември). Той станал един от „Дванадесетте апостоли на Ирландия“, всички от които били ученици на Св. Финниан. Киаран основал великия манастир Клонмакнойс (произноси се клон -мак-ниш) на река Шанън, който се превърнал в един от най-великите манастири в Ирландия. Веднъж, по време на голям глад, той раздал цялата храна на манастира на хората, поверявайки оцеляването на монасите и своето собствено на Божията провидение. Свети Киаран починал в мир, едва на трийсет и три години, през 549 г.