Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

2 Коринтяни 9.6-11 (Апостол)

6С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. 7Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава. 8А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело, 9както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно". 10А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда, 11та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.

Лука 5.1-11 (Евангелие)

1Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, 2видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. 3Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. 4А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. 5Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. 6Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. 7И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. 8Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. 9Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, 10тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. 11И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Свети Григорий Просветител, епископ на Армения (325/335)

Той бил благородник, роднина на императорските династии на Персия и Армения. Когато тези две династии влезли във война помежду си, Григорий се оттеглил в Кесария в Кападокия, където чул проповядването на Евангелието и повярвал в Христа. Там той също се оженил и имал двама сина. След смъртта на съпругата си той се върнал в родината си и служил при двора на Тиридат, цар на Армения. Когато царът открил, че Григорий е християнин, подложил светеца на много мъчения, като накрая го хвърлил в яма, пълна с кал и отровни влечуги. Но Григорий по чудо остана жив в ямата в продължение на четиринадесет години, през които една вдовица тайно се грижеше за нуждите му. Цар Тиридат, който все още жестоко преследваше християните в земята си, накрая полудя и стана като диво животно. В сън на сестрата на царя бе казано, че брат ѝ ще възвърне разсъдъка си едва когато Григорий бъде освободен от ямата. Това бе направено, и Григорий изцели и кръсти своя гонител. По молба на царя Григорий е назначен за епископ на Армения. Като епископ той довежда безброй хиляди хора към вярата в Христос и се счита за Просветител на Армения. В напреднала възраст той се оттегля в аскетичен живот и почива в мир.

Преподобен Григорий от Пелшма (1441 или 1451)

Роден е в влиятелно боярско семейство в град Галич. Още в ранна възраст се привлича от аскетичния живот и е разстроен, когато родителите му уреждат брак на възраст едва петнадесет години. По тайнствена провидение и двамата му родители починали, преди сватбата да се състои, и св. Григорий много скоро раздал значителното си богатство на бедните, освободил всичките си крепостни селяни и отишъл в най-близкия манастир. Толкова свята била неговата жизнь, че той се издигнал до игумен на манастира, но тъй като още в младостта си се чувствал обременен от възхищението и вниманието на хората, затова заминал за манастира на св. Дионисий Глушицки, където се стреми да води уединен живот. Старцът му, Свети Дионисий, разпознава духовните дарби на Григорий и иска той да основе свой собствен манастир, но светецът се съпротивлява, желаейки само да живее в смирение и послушание, непознат за света. На 104-годишна възраст Григорий, с благословията на своя старц, отива да живее като отшелник в малка килия на брега на река Пелшма. След няколко години други монаси дойдоха да живеят исихастичен живот с него и, както беше пожелал неговият старец, Григорий против волята си стана игумен на нов манастир.

Игумен Григорий се отличаваше не само в молитвата, но и в делата си на любов към бедните, много от които идваха при него по време на глад, когато той им даваше малките запаси на манастира. Неведнъж той пътуваше до Москва, за да изобличи князете за злите им дела. Един от тях, княз Василий II, се разгневи толкова много от „дръзкостта“ на светеца, че го хвърли от мост в дълбока пропаст, но той излезе чудесно невредим.

На 127-годишна възраст Свети Григорий почувствал, че краят му наближава, и се подготвил. Казал на учениците си да хвърлят тялото му в блатото, когато умре, но след погребението му те не се подчинили и му устроили почетно погребение. Красиво ухание изпълнило църквата и за първи път се случило чудо на изцеление чрез мощите на светеца, които оттогава нататък били източник на безброй чудеса.

Свети Михаил, митрополит на Киев (992)

Когато княз Владимир, равен на апостолите (15 юли), прие светото кръщение, той изпрати посолство в Константинопол с молба да бъдат изпратени духовници, които да просветят руската земя и да установят там Христовата Църква. Патриарх Николай II Хризоберг (16 декември) назначи Михаил, мъдър и непорочен епископ, за митрополит на Русия. Свети Михаил заминава за Киев с шестима епископи и голям брой духовници, които да му помагат в неговата трудна работа. Той започва с кръщението на семейството на княза и на киевската аристокрация. Княз Владимир използвал властта си, за да събори езическите идоли, и наредил на всички хора да приемат кръщението. Така киевците се събрали масово на бреговете на Днепър и били кръстени от митрополита и неговите свещеници, превръщайки Киев в първия християнски град в Русия. Езичеството било дълбоко вкоренено навсякъде в тази дива земя, а проповядването на Евангелието било трудно и опасно. Въпреки това, светият митрополит още приживе успя да събори идолите в Новгород и Ростов и да установи Църквата там.

Митрополит Михаил почина в мир през 992 г., като зася в Русия семената на руското православие, което в следващите поколения щеше да се превърне в самата душа на руския народ. Мощите му бяха открити нетленни през XII век и бяха пренесени в Киево-Печерския манастир.