Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

1 Йоаново 4.1-6 (Вечерня)

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

1 Йоаново 4.20-5.5 (Вечерня)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

1 Коринтяни 14.6-19 (Апостол)

6А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука? 7И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла? 8Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка? 9Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър. 10Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение. 11Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец. 12Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. 13Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. 14Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. 15И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум. 16Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш? 17Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава. 18Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; 19но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.

Филипяни 3.7-14 (Апостол, Св. Яков)

7Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда. 8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, 9и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; 10за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, 11та дано някак достигне възкресението на мъртвите. 12Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. 13Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, 14тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса.

Матей 20.17-28 (Евангелие)

17И като възлизаше Иисус за Иерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече: 18ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт; 19и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне. 20Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него. 21А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство. 22Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем. 23И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец. 24И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя. 25А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, 26между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 27и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, 28както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Марк 10.29-31, 42-45 (Евангелие, Св. Яков)

29А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, 30и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен. 31А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи. 42А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. 43Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 44и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. 45Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Светите свещеномъченици Хермолаус (305), Хермип и Хермократ в Никомедия

Те бяха свещеници в Никомедия; именно Хермолаус обърна Св. Пантелеймон (27 юли) към Христос. Когато Св. Пантелеймон, разпитван от Максимиан, беше попитан кой го е отвърнал от идолите, той посочи Хермолаус. (В „Великия Хорологион“ се отбелязва, че на Пантелеймон е било разкрито, че времето за мъченичеството на Хермолаус наближава). Св. Хермолаус бил арестуван заедно със св. Хермип и св. Хермократ и, когато те провъзгласили Христос за единствения истински Бог, всички били обезглавени. Св. Хермолаус, заедно с ученика си св. Пантелеймон, се счита за един от Безсребърните лекари.

Света праведница и мъченица Параскева (140)

Тя е родена близо до Рим от благочестиви родители. Тъй като е родена в петък, е кръстена Параскева (петък на гръцки; буквално „подготовка“ или „готовност“, защото петъкът е бил библейският ден на подготовка за съботата). От ранното си детство изучава Писанията, посвещава се на монашеския живот и довежда мнозина към вярата в Христос чрез своя пример и учение. По времето на царуването на Антонин е арестувана, защото е християнка. Когато й е заповядано да се поклони на идолите, тя отговорила: „Нека изчезнат от земята боговете, които не са сътворили небето и земята“ (Еремия 10:11). Заради това, след жестоки мъчения, тя била обезглавена през 140 г.

Свети Яков (Яков) Нетцетов, мисионер в Аляска (1864)

Роден е на остров Атка през 1802 г. от руски баща и алеутска майка. Пътувайки до Русия, той посещава семинарията в Иркутск и се завръща в Аляска, след като е ръкоположен за свещеник. През следващите тридесет и шест години той служи като мисионер и пастор на аляските народи, преминавайки през огромни трудности, за да го направи. Първо пътува сред народите на Алеутските острови, като използва местни каяци, за да гребе между островите. От 1845 до 1863 г. работи сред местното население в долината на Юкон, пътувайки от село на село с кучешки впряг. Той е първият православен свещеник, служил в този район след свещеномъченика Ювеналий, спътник на Св. Херман. Той носел със себе си палатка, която му служела като пътуваща църква, в която служел Божествената литургия, където и да отидеше — макар че понякога службите не можели да се проведат, защото хлябът и виното бяха замръзнали. Към края на живота си, изтощен от трудовете си, той се заселил за кратко време в Ситка, където починал в мир през 1864 г.