Римляни 5.17-6.2 (Апостол)

17Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа. 18И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот. 19Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни. 20А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, 21та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.

1Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не. 2Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?

Матей 9.14-17 (Евангелие)

14Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят? 15А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят. 16И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. 17Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.

Пренасяне на мощите на великомъченик Теодор Стратилет (319)

Вижте неговото възпоменание на 8 февруари

Свети Ефрем, патриарх Антиохийски (545)

„По време на управлението на византийския император Анастасий, Ефрем бил управител на източните области. Той бил известен с голямото си благочестие и състрадание и бил много ценен заради тези си добродетели. Когато започнало възстановяването на Антиохия, която била разрушена от земетресение и пожар, императорът заповядал на Ефрем да ръководи работата. Ефрем извършил тази работа с усърдие и любов. Сред обикновените работници имало един епископ, който напуснал епархията си по неизвестни причини и работел като работник. Никой не знаел, че човекът е епископ. Един ден той легнал да си почине от изтощителната работа с другите работници и заспал. Ефрем го погледнал и видял пламтящ стълб, издигащ се над човека и достигащ до небето. Смаян и уплашен, Ефрем го повикал и го заклел да разкрие кой е. Човекът дълго се колебаел, но накрая признал, че е епископ и предсказал, че Ефрем скоро ще бъде ръкоположен за патриарх на Антиохия (патриаршеският престол бил празен откакто старият патриарх, Евфразий, загинал при земетресението). Ефрем наистина бил избран и ръкоположен за патриарх. Заради неговата доброта, чистота и ревност за Православието, Бог му дал голям дар на чудотворство. Веднъж, за да убеди някой еретик, че Православието е истинската вяра, той поставил своя омофор в пламъците и се помолил на Бога. Омофорът останал невредим в огъня три часа. Когато еретикът видял това, той се уплашил и отхвърлил ереста си. Ефрем почивал мирно през 546 г. (Пролог)

Нашата Света Майка Мелания Стара (410)

Тя била богата и благородна дама, родена в Испания. Съпругът ѝ и две от децата ѝ починали и виждайки суетата на светските неща, тя пътувала до Египет, за да посети монасите в Нитрия. Тя раздала по-голямата част от голямото си богатство на нуждаещите се и на египетските християни, преследвани от арианите. Говори се, че за три дни нахранила около 5000 души. Когато православните в Египет били изгнани в Палестина, тя отишла с тях в Йерусалим, където построила манастир за девици; самата тя влязла в манастира и починала там през 410 г. Нейната внучка, Мелания Млада, се почита на 31 декември.

Свети Зосима, монах, от Финикия (Сирия) (6 в.)

Той се подвизавал в аскеза в манастир близо до Тир. Благодарение на изключителната си чистота на живот, той получил дар на пророчеството. Той предвидил разрушението на Антиохия от земетресение и подобно на Авраам, молейки се за Содом, се поклонил на земята и се помолил градът да не бъде напълно разрушен. Веднъж пътувал в отдалечено място и лъв нападнал и убил мулето му. Той заповядал на лъва да му служи вместо мулето; лъвът веднага взел товара на Зосима и го отнесъл в Кесария, където Зосима го освободил. Свети Зосима починал в мир.