Римляни 8.14-21 (Апостол)

14понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; 15защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! 16Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. 17Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим. 18Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. 19Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, 20защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, 21с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол, Апостоли)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Матей 9.9-13 (Евангелие)

9Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него. 10И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му. 11Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници? 12А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните; 13идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Марк 3.13-19 (Евангелие, Апостоли)

13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. 14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, 15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; 16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; 17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма; 18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит 19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

Събор на светите, славни и всехвални дванадесет апостоли

Въпреки че всеки от дванадесетте апостоли има свой собствен празник, на този ден те се почитат заедно. От дванадесетте само Свети Йоан Богослов е починал в мир; останалите са постигнали мъченически край. По-долу са посочени техните индивидуални празници и начинът на тяхната смърт.

Римските граждани не можели да бъдат разпъвани на кръст: разпятието се смятало за срамна смърт, недостойна за гражданин. Поради тази причина апостол Павел имал „привилегията“ да бъде обезглавен.

Петър: 29 юни, 16 януари. Разпнат с главата надолу.

Андрей: 30 ноември. Разпнат на кръст.

Яков, син на Зеведей: 30 април. Обезглавен.

Йоан Богослов: 26 септември, 8 май. Почина в мир по чуден начин.

Филип: 14 ноември. Разпнат на кръст.

Вартоломей: 11 юни, 25 август. Разпнат на кръст, след което одран и обезглавен.

Тома: 6 октомври. Пронизан с пет копия.

Евангелист Матей: 16 ноември. Изгорен жив.

Яков, син на Афей: 9 октомври. Разпнат на кръст.

Тадей (или Юда, братът на Яков): 19 юни. Разпнат.

Симон Зилот: 10 май. Разпнат.

Матияс: 9 август. Убит с камъни, след което обезглавен с брадва, когато е мъртъв.

Павел: 29 юни. Обезглавен.