Римляни 2.14-29 (Апостол)

14защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; 15че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), 16в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. 17Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, 18и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона, 19и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, 20наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината. 21Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? 22който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш? 23който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона? 24"Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано. 25Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. 26И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? 27и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? 28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

Матей 5.33-41 (Евангелие)

33Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си". 34Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; 35ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; 36ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. 38Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". 39Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. 41И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.

Мъченик Юстин Философ и онези, които бяха с него в Рим (166)

Роден през 103 г., той е философ от самарянския град Сихем в Палестина, посветил живота си на търсенето на истината, опитвайки много философски школи и източници на човешка мъдрост: стоиците, перипатетиците, питагорейците и накрая платониците. Един ден му се явил старец (чието име и произход са неизвестни) и му разказал за пророците и апостолите, които били научили за Бога не чрез собствената си мъдрост, а чрез откровение от самия Бог. Той чел писанията и се убедил в истинността на вярата, но не искал да бъде кръстен, нито да се нарече християнин, докато не изпитал всички аргументи на езичниците срещу християнството. За тази цел той пътувал до Рим, където участвал в дебати на философски събрания, впечатлявайки всички с мъдростта си. В Рим той също така бил свидетел на мъченическата смърт на светите Птолемей и Лукиан; това го подтикнало да напише Апология за християнската вяра и християнския народ, която той дал на император Антонин и Сената. Те били толкова развълнувани от този документ, че императорът заповядал преследването на християните да бъде прекратено.

До края на живота си Юстин посветил всичките си умения на проповядването на Евангелието и защитата на християните. До края на живота си, където и да проповядвал за Христос, той винаги носел философските си одежди. В допълнение към своята Апология, той написал редица други научни защити на вярата.

В крайна сметка той е хвърлен в затвора след лъжливите обвинения на Кресценс, ревнив циничен философ. Той умира (един източник казва чрез обезглавяване, друг чрез отравяне) в Рим през 167 г. при управлението на император Марк Аврелий, наследник на Антонин.

Свети отец Агапит Киевски Печерски (1095)

„Лекар по природа, той бил ученик на Свети Антоний Киевски. Лекувал хората с молитва и с предписване на зеле, което те приготвяли на вид хляб. Княз Владимир Мономах бил излекуван по този начин и това направило Агапит известен отвсякъде. Княжеският лекар, арменец, чувайки това, започнал да разпространява клевети за него. Когато Агапит се разболял, арменецът дошъл и като го погледнал, казал, че ще умре след три дни и че ако не го направи, тогава той, арменецът, ще стане монах. Агапит му казал, че му е било открито от Бога, че ще умре не след три дни, а след три месеца. И така се случило. След смъртта на Агапит арменецът отишъл при игумена на Пещерния манастир и го помолил да го постриже за монах. Той обяснил, че Агапит му се явил от онзи свят и му напомнил за обещанието му. И така някогашният завистник станал смирен монах, по Божието провидение, чиято грижа е всички хора да бъдат спасени.“ Свети Агапит почива около 1095 г.“ (Пролог)