Исаия 43.9-14 (Вечерня, Св. Георги)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Св. Георги)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня, Св. Георги)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Лука 12.2-12 (Утринно Евангелие, Св. Георги)

2Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; 3затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите. 4А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; 5но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте. 6Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. 7А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни. 8И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели; 9а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели. 10И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости. 11А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; 12защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

Деяния 11.19-26, 29-30 (Апостол)

19А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. 20Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса. 21И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. 22Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. 23Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, 24защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. 25Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. 26Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. 29Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; 30това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.

Деяния 12.1-11 (Апостол, Св. Георги)

1В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, 2и уби с меч Иакова, брата Иоанов. 3А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, - 4и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. 5И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него. 6А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата. 7И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му. 8Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене! 9Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение. 10Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него. 11Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.

Йоан 4.5-42 (Евангелие)

5И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. 6Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. 7Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия. 8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) 10Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. 11Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? 12Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? 13Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. 15Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. 16Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. 17Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; 18защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. 19Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. 20Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. 21Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. 22Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. 23Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. 24Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. 25Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. 26Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе. 27В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? 28Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: 29дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? 30Тогава те излязоха из града и идеха към Него. 31Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! 32Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. 33Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? 34Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. 35Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. 36Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. 37Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. 38Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд. 39И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. 40Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. 41И още по-много народ повярва поради словото Му. 42А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие, Св. Георги)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Праведният Йов Дълготърпелив

Този икон на търпелива издръжливост пред лицето на всичко, което Бог ни изпраща, е живял близо до Арабия около 2000 години преди Христос. Той е потомък на Авраам чрез Исав. Неговото благоденствие, неговите бедствени страдания, неговата търпелива издръжливост и възстановяването му на здравето и богатството са описани подробно в книгата на Стария завет, която носи неговото име.

Някои казват, че Йов е изтърпял страданията си седем години, преди да се възстанови до здраве и просперитет. Други казват, че всичките му страдания са продължили една година. Светите отци са съгласни, че Йов е живял много години след възстановяването си и е починал, когато е бил на повече от 200 години.

Свети славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги (303)

„Георги, този наистина велик и славен Христов мъченик, е роден от баща от Кападокия и майка от Палестина. Бидейки военен трибун или хилиарх (тоест, командир на хиляда войници), той се прославил в битки и бил високо почитан за своята смелост. Когато научил, че император Диоклетиан подготвя гонение на християните, свети Георги се явил публично пред императора и го осъдил. Когато заплахите и обещанията не могли да го отклонят от твърдата му изповед, той бил подложен на нечувани мъчения, които издържал с голяма храброст, преодолявайки ги чрез вярата и любовта си към Христос. Чрез чудните знамения, които се случили в неговото съревнование, той насочил мнозина към познанието на истината, включително царица Александра, съпруга на Диоклетиан, и накрая бил обезглавен през 296 г. в Никомидия.“ (Велик часовослов) Императрица Александра, заедно с езически жрец, който изповядал Христос благодарение на свидетелството на Георги, били екзекутирани заедно с великомъченика. Света Александра се чества на 21 април/4 май.

Нито Великият часовослов, нито Прологът, нито църковните служби за Свети Георги споменават най-популярната STORY за Свети Георги - убийството му на дракон. Въпреки че много икони на светеца го изобразяват яздещ кон, убиващ дракон с копие, мнозина смятат STORYта за легендарна, а драконът в иконата - за символична.

Свети Йов, игумен и чудотворец от Почаев (1651 г.)

„Свети Йов Почаевски е роден около 1551 г. в югозападна Галиция в благочестиво православно семейство. На десетата си година светецът се оттегля за Угорницкия манастир на нашия Спасител в Карпатите. Постриган след две години, той е ръкоположен за йеромонах около 1580 г. Известен със своята кротост и смирение, Йов е поканен от великия ревнител за Светото Православие в Карпаторусия, княз Константин Острожки, да бъде игумен на манастира „Кръстов кръст“ в Дубно. В ревността си за запазване и разпространение на православната вяра и за да противодейства на пропагандата на униатите, той печата и широко разпространява православни духовни и богослужебни книги. Около 1600 г. той се премества в Почаевската планина, където по настояване на братята става игумен на манастира „Успение Богородично“, който разширява и прави да процъфтява. Чрез неговите трудове в Почаев е основана голяма печатница, която значително помага за отглеждането на православните вярващи в този регион. Неговият манастир става център на Православната църква в Западна Украйна. Светителят“ почина, като прие схима с името Йоан, през 1651 г., на преклонна възраст от сто години.“ (Велик часовослов)

Свети мъченик Варвар Воин, с Вакх, Калимах и Дионисий (362)

Той е бил войник в римската армия по време на управлението на Юлиан Отстъпник. Като много войници, той е бил таен християнин, служейки под командването на императорския командир Бакхус, когато войските му се бият с франките. Могъщ франкски войник, подобен на Голиат, предизвиква римляните да изпратят един от ротата си, за да се бие с него. Командирът изпраща Варвар, който се моли на Господа и побеждава франкския гигант, след което франкската армия е лесно победена. След това командирът нарежда триумф в чест на победата, включително публично жертвоприношение на римските идоли. По време на жертвоприношението командирът забелязва, че Варвар стои настрана и го пита защо: Варвар разкрива, че е християнин и не може да принесе жертва на идолите. Командирът докладва това на невярващия император, който нарежда Варвар да бъде измъчван. Варвар издържа много жестоки мъки със спокойствие и смелост. По време на мъченията му се виждат много чудеса и много от неговите събратя войници приемат християнската вяра. Трима от тях са Бакхус, командирът на Варвар; Калимах; и Дионисий. И тримата били обезглавени за изповядване на Христос, след което самият Варвар получил мъченическия венец чрез обезглавяване.

„Света София Праведна“ (1974)

Тази свята аскетка, новопрославена през 2011 г., е родена като София Саулиди през 1883 г. в Трапезунд, Турция. През 1907 г. се омъжва, но съпругът ѝ изчезва седем години по-късно, оставяйки я с новороден син. Не след дълго умира и нейният любим, единствен син. Отвръщайки се от света, тя се уповава изцяло на Бога, прекарвайки времето си в уединена молитва на планина близо до родния си град.

През 1919 г. тя пристига в Гърция като част от „размяната на население“ между Турция и Гърция. Не след дълго след пристигането ѝ Пресвета Богородица ѝ се явява във видение и казва: „Ела в моя дом“. Когато София я пита къде да намери дома си, Девата отговаря: „В Клисура съм“. Вслушвайки се в тези свети наставления, София се премества в манастира „Рождество Богородично“ в Клисура в Северна Гърция, където остава до края на живота си.

Тя никога не приемала монашески постриг, а живеела в манастирската кухня. Спяла само по два часа на нощ, като останалата част от нощта посвещавала на молитва. Обличала се в стари, дрипави дрехи, но ако някой се опитвал да ѝ даде по-хубави дрехи, тя ги раздавала на бедните. По подобен начин, ако някой ѝ давал пари, тя ги криела, докато не могла да ги даде на някой нуждаещ се. Ядяла много малко и не проявявала интерес към храната. Светските хора я наричали „Лудата София“, но проницателните я виждали като жива светица. Тя била надарена с дарове на изцеление и пророчество: когато при нея идвали посетители, тя ги поздравявала по име, дори и никога преди да не ги е срещала, и описвала семейните им проблеми, предлагайки съвети.

През 1967 г. тя е изцелена от мъчителна, животозастрашаваща болест чрез видение на Света Богородица, Архангел Гавраил и Свети Георги. Тя заспа в Господа на 6 май (нов стил) 1974 г., след дълъг живот, отдаден на молитва, аскетизъм и пълна бедност. Мощите ѝ се съхраняват в манастира, където е прекарала по-голямата част от живота си.