Римляни 1.18-27 (Апостол)

18Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда; 19тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. 20Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми. 21Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи; 22наричайки себе си мъдри, те обезумяха, 23и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, - 24затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си; 25те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин. 26Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; 27също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.

Матей 5.20-26 (Евангелие)

20Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда". 22Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена. 23И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, 24остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. 25Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; 26истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант *.

Свети Исаак, основател на Далматинския манастир в Константинопол (383)

Докато бил отшелник на изток, Исаак чул, че арианите, подкрепяни от император Валент, преследват Православието. Напускайки уединението си, той пътувал до Константинопол, където живял в малка колиба. Той се изправил срещу императора, казвайки му, че ако не прекрати гоненията си и не приеме истинската вяра, ще го сполети бедствие. Императорът игнорирал думите му и скоро след това бил убит в битка с готите. Тогава на трона се възкачил император Теодосий Велики, възстановявайки мира в Църквата. Чувайки за Исаак и неговото пророчество, императорът изпратил да повикат Исаак и се поклонил пред него. Исаак пожелал да се върне в пустинята, но бил убеден да остане монах в Константинопол. Той участвал във Втория Вселенски събор, където блестял с ревност за вярата; Третият Вселенски събор го направил архимандрит над всички манастири в града. (Някои казват, че основан от него манастир се нарича Далматински манастир, защото е построен от Далмат, богат благородник от града; други казват, че е основан от самия Свети Исаак и по-късно е получил името си от игумен Далмат, който наследява Исаак). Приживе Свети Исаак е бил известен надлъж и нашир като чудотворец и надарен с дарбата на пророчеството.

Свети Исаак се почита и на 3 август, заедно с Далмат и сина му Фауст.

Света Макрина, баба на Свети Василий Велики (4 век)

„Бабата на Свети Василий Велики, тя се отличавала със своя интелект и благочестие. Тя била ученичка на Свети Григорий Чудотворец Неокесарийски. По време на царуването на Диоклециан тя изоставила дома си и се скрила в горите и пустинните места със съпруга си Василий. Въпреки че домът им бил конфискуван, те не изпитвали никакво съжаление. Лишени от всичко освен от любовта си към Бога, те се заселили в древна гора и прекарали там седем години. По Божие провидение кози слизали от планините и им осигурявали храна. И двамата починали мирно през четвърти век, след големи страдания за християнската вяра.“ (Пролог)