14 Май 2029
Понеделник на 6-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

Преп. Исидор, Христа ради юродив Ростовски
Мъченик Исидор Хиоски (251)
Свети отец Серапион Синдонит (V в.)
Блажен Исидор Юродив Христа ради (1484)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 17.1-15 (Апостол)

1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. 2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, 3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. 4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа. 6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; 7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус. 8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това. 9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги. 10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога. 11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. 12И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко. 13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа. 14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

Йоан 11.47-57 (Евангелие)

47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Жития на светиите

Мъченик Исидор Хиоски (251)

Ревностен християнин от ранна младост, той бил отвлечен от родния си Хиос и принуден да служи в армията. Когато открито се признал за християнин, командирът му заповядал да принесе жертва на боговете. Когато той категорично отказал, командирът заповядал да бъде бит с железни цепове, а след това да му отрежат езика. Но дори и без език, Исидор по чудо успял да говори и ясно провъзгласил името на Христос. В същия момент командирът онемел. След това командирът заповядал със знаци Исидор да бъде обезглавен. Исидор отишъл на смъртта си, радвайки се и хвалейки Бога. Това се случило по време на гоненията на император Деций.

Свети отец Серапион Синдонит (V в.)

„Синдон“ означава „ленен плат“ и този светец бил наречен „Синдонит“, защото покривал голото си тяло само с ленен плат. Носел Евангелията в ръка. Серапион живеел като птиците, без покрив и без грижи, местейки се от едно място на друго. Той дал ленения си плат на един беден нещастник, който треперел от студ, а сам останал напълно гол. Когато някой го попитал: „Серапион, кой те съблече?“, той посочил Евангелията и казал: „Това!“ Но след това той раздал и Евангелията за парите, необходими на човек, преследван в затвора от задлъжнял кредитор. [забележка: Евангелията били писани на ръка и били рядкост и ценни.] Веднъж в Атина той не ял четири дни, тъй като нямал нищо, и започнал да вика от глад. Когато атинските философи го попитали за какво вика, той отговорил: „Имаше трима, на които бях задлъжнял: двама се успокоили, но третият все още ме измъчва. Първият кредитор е плътската похот, която ме измъчва от младостта ми; вторият е сребролюбието, а третият е стомахът. Първите двама ме оставиха на мира, но третият все още ме измъчва.“ Философите му дали малко злато, за да купи хляб. Той отишъл при хлебар, купил един хляб, сложил цялото злато и си тръгнал. Той си отишъл мирно при Господа в напреднала възраст, през V век.“ (Пролог)

Блажен Исидор Юродив Христа ради (1484)

Той бил немец по рождение, но привлечен от православната вяра, се преместил в Ростов и не само приел православен привърженик, но и поел подвига на безумието за Христос. Живял в пълна нищета, прекарвайки дните си в преструване на лудост, а нощите – в молитва. Много чудеса извършил този светец още приживе. Когато починал в оскъдната си колиба през 1484 г., ростовчани усетили благоуханна миризма из целия град. Търговец, когото той по чудо спасил от удавяне, построил църква на мястото, където се е намирала колибата му.