Деяния 2.38-43 (Апостол)

38А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. 39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. 40И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. 41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. 42И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. 43Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.

Йоан 3.1-15 (Евангелие)

1Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски. 2Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог. 3Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. 4Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; 6роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише. 8Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа. 9Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това? 10Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? 11Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. 12Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? 13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. 14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, 15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.

Свети Исаак Сириец, абат на Сполето, Италия (ок. 550 г.)

Това не е известният Исаак Сирийски (поменан на 28 януари), който е написал „Аскетическите проповеди“, а монах, който се е установил в Сполето и е бил известен със светия си, уединен живот, чудесата и проницателността си. Жителите на Сполето са се опитвали да го почетат с пари и други дарове, но той е отказал всичко и се е оттеглил в килия в гората. Скоро там е израснал голям манастир, докато други са се присъединявали към него в молитвения му живот.

Веднъж двама почти голи мъже дошли да просят дрехи от Исаак. Той казал на един монах да отиде до хралупа от дърво на известно разстояние и да донесе това, което е намерил там. Монахът се върнал с дрехи и ги дал на просяците. Те се засрамили, когато открили, че това са техните собствени дрехи, които били скрили в дървото.

Един човек дал два кошера на манастира. Монах скрил единия от тях и занесъл другия на игумена. Исаак му казал: „Внимавай, когато се връщаш в кошера, който си скрил: той е превзет от отровни змии. Внимавай да не те ухапят.“

Свети Василий Изповедник, епископ на Парий (ок. 760 г.)

В мрачните дни на иконоборството, този свети епископ отказал да подпише императорската заповед, осъждаща почитането на иконите, и за това бил жестоко преследван по много начини от еретиците до края на живота си; през цялото време той останал „твърд като диамант в своето православие“. (Пролог)

Нашата Света Майка Атанасия (860)

„Родена на остров Егина от богати и знатни родители, тя раздала имота си на бедните и отишла в манастир, където се подлагала на все по-голяма аскеза. Хранела се само веднъж на ден, и то само хляб и вода, а по време на Великия пост само веднъж на всеки два дни. Само на Коледа и Великден вкусвала месо и масло. Въпреки че била игуменка на манастира, тя била служебница на всички останали сестри и се срамувала, че някой трябва да ѝ служи. Тя била удостоена с великия дар на чудотворството, както приживе, така и след смъртта си.“ (Пролог)