Исаия 66.10-24 (6-ти час)

10Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него, 11за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава. 12Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите - като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят. 13Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Иерусалим. 14И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи. 15Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му - като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си - с пламнал огън. 16Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа. 17Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, - всички ще загинат, казва Господ. 18Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми. 19И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава 20и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, - на светата Ми планина, в Иерусалим, казва Господ, - също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд. 21Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ. 22Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви. 23Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ. 24И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.

Битие 49.33-50.26 (Вечерня)

33И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.

1Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува. 2И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля. 3И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена. 4И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй: 5баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.) 6А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел. 7Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя, 8и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем. 9С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма. 10И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена. 11Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан. 12И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал; 13отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона. 14След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му. 15Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили? 16И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза: 17тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това. 18Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме. 19Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога. 20Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде; 21затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце. 22И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години. 23И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете. 24Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова. 25Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука. 26Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.

Притчи 31.8-31 (Вечерня)

8Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци. 9Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния. 10Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер; 11сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба; 12тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си. 13Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си. 14Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна. 15Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си. 16Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе. 17Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си. 18Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем. 19Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното. 20Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава. 21Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи. 22Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло. 23Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната. 24Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци. 25Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето. 26С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й. 27Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността. 28Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали: 29"много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички". 30Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала. 31Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!

Свети Йоан Климак (Йоан Лествичник) Синайски (649)

Той е най-известен като автор на „Лествицата на Божественото възкачване“, съкровищница на духовната мъдрост, която се чете изцяло в манастирите през всеки Велики пост. Почита се и в четвъртата неделя на Великия пост.

Не е известно нищо за живота му, преди да влезе в манастира на планината Синай (сега манастир „Света Екатерина“) на шестнадесетгодишна възраст; той остава там до смъртта си на осемдесетгодишна възраст. След като пристига, той прекарва деветнадесет години в строго послушание на своя духовен баща Мартирий. Когато Мартирий умира, Йоан се оттегля в близка пещера, където живее в най-строг аскетизъм в продължение на двадесет години. (През тези години той написва „Лествицата“.) Той неохотно се завръща в манастира, когато е посветен на игумен от братята, и прекарва остатъка от дните си, напътствайки духовните си деца по пътя на спасението.

Веднъж чул един монах да го критикува, че говори твърде много; вместо да упрекне монаха, самият той мълчал цяла година, без да продума, докато братята не го помолили да говори отново. Друг път голяма група поклонници дошла на планината Синай. На вечеря всички видели млад мъж, облечен като евреин, който сервирал на трапезата и давал заповеди на другите слуги, след което внезапно изчезнал. Когато се чудели помежду си какво би могло да означава това, Йоан казал: „Не се опитвайте да го търсите; това бил пророк Моисей, който ви служил в собствения си дом.“

Когато светият игумен разбрал, че смъртта му наближава, той назначил за свой наследник собствения си брат Георги. Георги скърбел за наближаващата смърт на любимия си брат, но свети Йоан му казал, че ако бъде удостоен да стои близо до Бога след смъртта му, ще се моли Георги да бъде възнесен на небето през същата година. Така и станало: десет месеца след смъртта на свети Йоан, Георги починал в Господа.

Възпоменание на един неосъждащ монах

„Този монах умря радостно, защото никога през живота си не беше осъждал никого. Той беше мързелив, небрежен, несклонен към молитва, но през целия си живот никога не беше съдил никого. И когато умираше, беше изпълнен с радост. Братята го попитаха как може да умре толкова радостно с всичките си грехове, а той отговори: „Току-що видях ангелите и те ми показаха страница с всичките ми многобройни грехове. Казах им: „Господ каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Никога не съм съдил никого и се надявам на милостта Божия, че Той няма да ме съди.“ И ангелите разкъсаха листа хартия. Чувайки това, монасите се удивиха на това и се поучиха от него.“ (От Пролога)